Начало Експерти Материали Попитай Оракула Форум Окултен портал Хороскоп
Occultportal - Окултен портал
 


Име:
E-mail:
Съобщение:
 
Консултирайте се с:
Атанас Велков
Атанас Велков
Окултен наблюдател
0888040420 Skype икона
Визитка >>
Руми Атанасова
Руми Атанасова
Окултен наблюдател
0034610637687 Skype икона
Визитка >>
 Eли Маринова
Eли Маринова
нумеролог
+359896530106 Skype икона
Визитка >>
Празници и имени дни през месец февруари

Празници и имени дни през месец февруари

Публикувано от:

Eли Маринова
Прегледана днес 2462 пъти

Месец Февруари

01.  Февруари, понеделник.

1, 2 и 3-ти февруари – Трифунци, Вълчи, Миши празници, Трифоновден, Трифоносване,

Мъченик Трифон, закрилник на лозарите и винарите.

Името Трифон идва от гръцки език и означава "който обича веселието и удоволствието". Празнува Трифон.

Трифоновден

thumb_321-4.jpg picture by gaby999На Трифоновден стопаните излизат за пръв път на полето и донасят в селото първата за новата стопанска година растителност - отрязаните лозови клонки. Сутринта, след църковната служба мъжете отиват на лозята, като всеки от тях носи пита, печена кокошка, вино и светена вода. Преди да започне зарязването, всеки се обръща на изток и се прекръства. След това отрязват няколко пръчки от една или три лози по краищата или в средата на лозето, поливат корените и отрязаното място с вино, някъде го посипват и с пепел, а със светената, трифоновска вода пръскат лозите. Всеки благославя за плодородие. На места дори се провежда следния ритуален диалог:

-Трифоне, къде си?

-Под лозата, не се виждам от грозде.

-Догодина хич да не се виждаш!

След ритуалното зарязване се слага мъжка трапеза с донесеното от дома. Отрязаните лозови пръчки мъжете натопяват в бъклиците с вино, увиват ги на венци, с които обкичват калпаците си или ги премеятат през рамо. На връщане, съпроводени от певци и свирачи, лозарите се черпят взаимно с вино. Черпенето продължава до вечерта, като стопаните си гостуват по къщите.

В Северна България преди зарязването мъжете избират цар на лозята. Той трябва да е имотен и добър стопанин, да е късметлия, за да е добра годината за лозята. Царят открива зарязването, а на връщане към село, другарите му го возят с колесар или го носят на раменете си, накичен с корона от лозови пръчки. Това шествие обикаля къщите, където стопаните поливат царя с вино, за да има плодородие. Шествието завършва на обща трапеза в дома на царя.

В районите, където лозарството не е поминък, съществува обредно-магическата практика трифоносване, чрез която хората се стремят да осигурят за стопанствата си плодородие, плодовитост и изобилие. Трифоносването се прилага към овошките и добитъка, и дори към хората, които не дават приплод. Ритуалът се изваршва и над кесиите на мъжете, за да са пълни с пари през цялата година. За изпълняване на този ритуал обикновено се използва брадва за добитъка и овошките, мотовилка за жените, бръснач за мъжете. Сутринта на Трифоновден стопанката с помоща на някой от семейството „плаши” с обредно-магически диалог яловата овошка, дибитък или човек с посичане, ако не започне да ражда. За да има резултат това действие се повтаря три пъти.

02.  Февруари, вторник.

Сретение Господне, Трифунци, Вълчи празници

Световен ден за опазване на влажните зони на планетата.

На Сретение Господне се отбелязва краят на родилния период на света Богородица. Денят е строго тачен от бременните жени и от родилките. Спазва се забрана за домашна работа, работа с остри предмети и полово табу.

03.  Февруари, сряда.

Зимен Свети Симеон, Трифунци, Вълчи празници, Вълча Богородица

Св. Симеон Богоприимец. Св. Анна пророчица.

Симеон е еврейска дума и означава „който слуша”, „желание, молитва". Празнуват Симеон, Симона, Мони, Моника.

Стар Симеон е третият ден от Трифунците. И този ден се тачи от бременни жени, от родилки и от нераждали още жени. Спазват се същите забрани като при предишните два дни, като половото табу е особено строго, защото се вярва, че дете заченато на този ден, ще се роди с белег или недъг. От тук идва и прозвището на светеца „бележник, забележник”.

04. Февруари, четвъртък.

Преподобен Исидор Пелусиотски.

Името Исидор (или Изидор) идва от гръцки език и означава „дар от богинята Изида” или „железен”. Празнуват Желязко, Жеко, Жечка.

05. Февруари, петък.

Мъченица Агатия.

Името Агатия идва от гръцки език и означава „добра, блага”.

06. Февруари, събота.

Задушница.

Преп. Вукол, епископ Смирненски.

Свети Фотий, патриарх Цариградски.

Името Фотий идва от гръцки език и означава светлина. Празнуват Фотий, Светла, Светослав, Светослава (може на 18.10 – св.ап.и ев. Лука).

На този ден се устройва първата за годината голяма задушница. На гробищата се отдава почит към мъртвите. Носи се варено жито, обреден хляб и месо. Гробовете се почистват, преливат се с вода и вино.

07. Февруари, неделя.

Неделя месопустна, месни заговезни.

Преп. Партений, еп. Лампасийски. Преп. Лука Еладски.

Вечерта се устройват семейни вечери, като на масата се поднасят главно месни храни. От понеделник нататък, до Великден, месо не се яде.

08. Февруари, понеделник.

Св. вмчк Теодор Стратилат. Св. прор. Захария Сърповидец.

09. Февруари, вторник.

Св. мчк Никифор.

10. Февруари, сряда, Чуминден

Св. свещеномъченик Харалампий. Мъченица Валентина.

Свети Харалампий е покровител на пчеларите, градинарите и овощарите.

Името Харалампий идва от гръцки език и означава „сияещ от радост”, Валентина е латинско име и означава „силен съм”. Празнуват Харалампи, Ламби, Радост, Радослав, Радой, Радостина, Радосвета, Радка (може на 08.11), Лъчезар, Валентин, Валентина, Валери, Валерия.

Според народната традиция покровители на Чумата са осмислените като братя-близнаци свети Антоний и свети Атанасий, а нейн господар е свети Харалампий. Той победил болестите и оковал Чумата в девет вериги. За омилостивяване и прогонване на болестите и злите сили, сутринта рано стопаните отиват на черква, като носят със себе си мед за освещаване, „за да са сладки и медени болестите”. С този мед мажат три прясно опечени, без квас, питки и раздават в самата черква, по пътя за вкъщи и на съседите. В някои райони стопанката отваря къщната врата и кани болестите да си вървят: „айде, Райно, Смарайдо, излизайте, ша ви дам пита”; другаде оставят една от питките на тавана или я изяждат сами вкъщи и пр. На този ден е строго забранено да се работи, особено женска домашна работа.

В Източна България казват, че свети Харалампи араландисва, прекадява земята, тя се затопля и вече може да се обработва.

11. Февруари, четвъртък. Власовден, Волов запор, Муковден

Св. свщмчк Власий, епископ Севастийски.

Св. Мчк Георги Софийски, Нови.

Името Власий е производно от името на славянския бог-покровител на стадата Волос. Празнува Власо.

Църковно-християнски празник в чест на светеца Власий, тачен от народа като покровител на домашните животни и особено на впрегатния добитък. На този ден жените не бива да предат, за да не става "влас" в очите им или в очите на децата им, не месят хляб, за да не става на конци; не се впрягат волове, за да не се разболеят. Денят се тачи особено строго от овчарите, за да не се раждат агнета с груба вълна. В Северозападна България прекадяват в обора два хляба, като първия слагат в кърмата на воловете, а втория раздават на съседите, като при това се „ритат”, „бодат с рога” и мучат. На много места водят воловете на водопой с окачени на рогата им хлябове. Стопаните накисват хлябовете във водата и дават на воловете от тях. От същите хлябове раздават и на минаващите хора за здраве.

Свети Влас се тачи за предпазване от болестта влас. Власът е невидим дух, който се вмъква в червата на говедата и причинява смъртта им.

12. Февруари, петък.

Св. Мелетий, архиепископ Антиохийски.

13. Февруари, събота.

Преп. Мартиниан. Свети Евлогий, архиепископ Александрийски.

Света Зоя.

Името Зоя е гръцко и означава „живот”. Името Евлогий също е гръцко и означава „благоразумен”. Празнуват Живка, Живко, които може да празнуват и на Светли петък, Зоя и Евлоги.

14. Февруари, неделя. Сирни заговезни, Поклади.

Успение на свети Кирил Славянобългарски.

Преподобен Авксентий.

Тази неделя Поклади съвпада с празника на влюбените - свети Валентин. Празникът е едновременно весел и романтичен, и за съжаление твърде комерсиализиран. На този ден хората си правят взаимно подаръци, лакомства и картички във формата на сърца в името на любовта.

Според православния календар Валентин, Валентина, Валери и Валерия би трябвало да празнуват имен ден на 10 февруари – мъченица Валентина, но ако са пропуснали, могат да го направят сега.

Велики пости

Времето на строгия пост продължава 7 седмици и завършва на Великден. Началото му се изчислява според лунния календар.

През Великите пости животът замира. Настъпва време на траур за Сина Божий, умрял с мъченическа смърт на кръста, за да изкупи човешките грехове. Хората не се веселят и не се събират на тържества и угощения, през този период храната е единствено растителна. Единствено на Благовещение и на Цветница на трапезата трябва да има риба. Спазването на постите се придружава от различни обредни забрани: не се правят венчавки и годявки, спазва се строго полово табу, защото хората вярват, че заченатото по времето на Великите пости дете ще се роди с недъг или белег; не се играят народни игри и хора, освен кумичене и буенец на Лазаровден, и кукерските игри през Тодоровата неделя.

Поклади, Прошка

От неделя вечер на Сирната седмица започват Великденските пости, които продължават седем седмици. Тази вечер се слага богата семейна трапеза от яйца и млечни храни. На нея задължително се поднасят баница със сирене и яйца, варени яйца и бяла халва с орехови ядки. До вечерта трябва да е завършил обичаят Прошка, защото без прошка не може да се заговее. По време на вечерята се изпълнява обичаят хамкане, ламкане, ласкане: на кълчищен конец или мартеница окачена на гредата на тавана, се връзва обелено сварено яйце, парче халва или въглен, залюлява се в кръг и всеки се опитва да го хване с уста, после конецът се запалва и по това, как гори се гадае за здравето на присъстващите, за приплода от стадата и за реколтата. яйцето (въгленът) се запазва за лечебни цели през годината. С водата, в която са варени яйцата хората мият лицата си на другия ден - понеделника на Тодоровата седмица, за да се предпазят от бълхи и мухи, а черупките изхвърлят на улицата, отново за да се отърват от бълхите. Краят на вечерята мъжете отбелязват със стрелба, като вярват, че трясъкът от пушките ще прогони бълхите и ще осигури роенето на пчелите и агненето на овцете. След вечерята всички излизат навън, където на открито се палят заговезнишки огньове. От тук идва и другото име на празника, Поклади. Повсеместно е разпространено паленето на големи огньове на високите места около селото от момците и от по-големите момчетата. На места хората въртят запалена стиска слама на пръчка, разцепена в единия край, хвърлят запалени стрели в дворвете на моми и на роднини, или пък вдигат високо по дървета кошерища, напълнени със слама или катранени мехове и ги запалват, защото вярват, че място, осветено от заговезнишки огън, няма да бъде бито от градушка. Според народните вярвания вдигнатия на високо огън оприличава слънцето. Със запалените огньове хората се стремят да увеличат силата му, неговата светлина и топлина през къситеи студени зимни дни. Моми и момчета прескачат огъня, чернят лицата си със сажди и произнасят на висок глас наричания за здраве и плодородие, често с еротичен характер. При огъня се събират мъже, жени и деца и също го прескачат. Около него се извива и заговезнишкото обредно хоро, изпълнявано с високи подскоци, за да израстнат високи посевите, особено конопа. Това е последното зимно сключено хоро. До Великден хора не се играят, освен буенец на Лазаровден, и сватби не се правят.

На Сирни заговезни се слага началото на низ от обреди, които продължават през Великите пости и завършват на Великден.

Тодорова неделя

Първата седмица на строгия пост се нарича Тодорова, Тримирна, гладна, глуха, суха, кукерска неделя. В народните представи тази седмица е лоша и опасна за здравето на хора и добитък. Ако през Тодоровата седмица жените мият косите си и перат, те са застрашени от гръм и главоболие. На много места вярват, че през тази седмица нощем бродят таласъми, караконджоли и прочие нечисти сили, страхуват се от "Глухия Тодор", който причинява глухота и изсъхване (парализа) на хора и посеви. Хората вярват, че който се разболее през тази седмица, няма да го бъде. Тези страхове пораждат много забрани, спазвани главно от жените. Вечер никой не бива да замръква навън, жените не бива да переат с бухалка, мъжете не бива да орат и сеят, за да не пада гръм и градушка да не бие посевите. По това време не бива да се насажда квачка, не се меси хляб с квас и пр. През първите три дни от Тодоровата седмица, а на някои места през последните три дни на Великия пост, се спазва най-строг пост, наречен тримирене. Понеделник, вторник и сряда тези, които тримирят не ядат нищо и дори не пият вода. Тримирят главно моми, млади булки, стари жени, а понякога и деца. В сряда сутринта тримерникът се причестява в черква и си взема светена вода. Краят на тримиренето се отбелязва с постна трапеза в дома на тримирилия. Вярва се, че чрез тримиренето хората изкупват греховете си и, който е тримирил, ще отиде в рая след смъртта си. Който обаче не издържи това изпитание и умре, не се погребва в гробището, а извън него, защото хората се страхуват, че той (или тя) ще се превъплати и ще вампиряса. Смята се, че Тодоровата неделя е сестра на Русалската неделя и на Мръсните дни. Близка по значение е Сирната седмица.

През Сирната или през Тодоровата седмица в Източна България по къщите обикалят кукерски дружини, съставени от мъже и ергени. Главните действащи лица в това представление са преоблечения и маскиран като млада булка, невеста или ханъма, ерген и преоблечената баба. След тях вървят мъжете им - младоженецът (зетят) и дядото (старецът, старият кукер). По нататък следват доктор, поп, мечкар с мечка, цар, царица, бирник, лазарки и още много други, наречени арапи, сеймени, бабугери. Всички кукери са облечени в обърнати наопаки кожуси или в специално ушити костюми от кози и овчи кожи, а на главите си носят рогати маски, украсени с изкуствени бради. Целта на всички е да изглеждат колкото се може по-страшни и ужасни. Всеки кукер е опасал кръста си с колан със звънци и хлопки, та когато шествието минава по улиците, да се чувава оглушително дрънчене и звънтене. Не стига това, ами в този карнавал са ангажирани и селските свирачи. Целта на цялата тази дандания е прогонването на нечистите сили и предизвикване на плодородие. Всеки кукер носи дървена калъчка или сабя, с боядисано с кървавочервена боя острие, оформено като фалос. С тези оръжия кукерите бодат и удрят младите жени, за да раждат. Във всеки двор те разиграват сценка с подчертано еротичен характер: арапите повалят булката на земята и я оплождат, а младоженецът се стреми да я спаси и опази. При извършването на акта той пада и умира, а булката плаче и моли доктора и мечкаря да го спасят. Когато съпругът е съживен, „булката” „ражда” повита в пелени дървена кукла или или скритата в дрехите й котка. Стопаните посрещат кукерите като скъпи и желани гости и ги даряват с брашно, яйца, боб, царевица и други продукти. Най-важният момент в кукерските игри е заораването на селския мегдан. Царят и булката впрягат в дървено рало младоженеца и така обикалят три пъти хорището, като "сеят" по няколко зърна жито или царевица. Накрая на третата обиколка впрегнатият кукер "умира", а булката и другите кукери се спускат върху него. Те плачат и се вайкат, удрят го и го разтърсват, докато го съживят. Когато младоженецът се съвземе, булката отново "ражда". Игрите завършват с общо къпане на участниците в реката и общоселско хоро. С част от подарените продукти кукерите си устройват трапеза, а останалото продават на търг, спечелените от продажбата пари даряват на училищното или на църковното настоятелство.

15. Февруари.

Св. ап. Онисим.

Понеделник, Тодорова неделя, Велики пости

Чист понеделник, Песи понеделник, Кукеровден се тачи за предпазване от бяс. Народът вярва, че болестта бяс се поражда от бесния вятър, който духа от най-долната дипла на небето. Ако орел или чучулига долетят до нея, те падат мъртви на земята, и ако някое животно изяде умрялата птица, то побеснява и пренася болестта при хората. На места на този ден празнуват за предпазване от мишки и змии. Обикновено понеделникът се смята за късметлия ден, но Песи понеделник прави изключение. В Източните Родопи наричат деня "похлупен", защото хората вярват, че на този ден дядо Господ "затваря душите на мъртвите". Това е и първият ден от тримиренето. На Чист понеделник започват кукерските игри.

Сутринта рано хората мият лицата си с водата останала от сварените на Сирни заговезни яйца, за да се предпазят от бълхи и мухи.

В Тракия на Песи понеделник жените месят и пекат специален обреден хляб, наречен змиюрка, те го разделят между всички членове на семейството, като предпазна мярка срещу ухапване от змия.

В Западна България жените почитат Врански понеделник, в чест на враните и гарваните.

16. Февруари.

Св. мъчци Памфил и Порфирий.

Св. Флавиан, архиепископ Цариградски.

Името Флавиан на латински език означава жълтоглав”, т.е. рус.

На 16.02.1872 Антим Първи е избран за Екзарх на Българската църква.

Вторник, Тодорова неделя, Велики пости

Лош, Черен, Глух, Усовски вторник. Той се смята за най-лошият от всички вторници през годината. Хората се страхуват, че роденото на този ден дете ще бъде нещастно. Денят се тачи за предпазване от суша и устрел по домашните животни.

17. Февруари.

Св. великомъченик Теодор Тирон, преподобен Роман Търновски.

Името Роман има латински произход и означава „римлянин”. Празнуват Роман и Романка.

Сряда, Тодорова неделя, Велики пости

Луда, Тримирна, Преговяла сряда. Последен ден от тримиренето. Тримирилите се комкат в черква и канят на постна трапеза в дома си свои връстници. Денят се тачи за предпазване от лудост.

18. Февруари.

Св. Лъв, папа Римски.

Четвъртък, Тодорова неделя, Велики пости

Въртолома, Въртоглав четвъртък. Жените не въртят чекрък, не мотаят с мотовилка, не навиват прежда, като предпазна мярка срещу въртоглавие при хора и добитък. Раздават прекаден хляб за здраве. От този хляб слагат в кърмилото на животните, като запазват една част от него за лек против шемет през годината.

19. Февруари.

Св. ап. Архип.

На 19.02 1873 година е обесен Васил Левски.

На 19.02.1878 година е подписан Санстефанския мирен договор.

Петък, Тодорова неделя, Велики пости

Шамотен петък. Смята се за един от дванадесетте най-лоши петъци през годината. Жените не се мият, не се решат (в недалечното минало плитките са били традиционна прическа), не похващат вретена.

20. Февруари.

Събота, Тодоровден, Велики пости

Името Теодор (Тодор) идва от гръцки език и означава "божи дар".

Празнуват Теодор, Теодора, Тодор, Тодорка, Дора, Божидар, Божидара, Тотка, Тотьо.

Тодоровден се почита от всички българи. Той се пада една седмица след Сирни заговезни, винаги в събота. Празникът обединява култа към светите великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон и се свързва с края на зимата и с началото на пролетта. Според народното вярване свети Тодор забива гореща главня в земята за да я затопли, съблича деветте си кожуха и отива да моли дядо Господ да прати лятото при хората. Народът смята светеца за покровител на конете и го представя като конник, яздещ бял кон. Едновременно с това той е и демон, превъплатен мъртвец, който обикаля земята в компанията на талъсъми, върколаци, вампири и караконджоли, и "гази" замръкналите на открито хора. На Тодоровден се правят много наричания и гадания за здраве и плодородие. На този празник момите си устройват състезание по хвърляне на чехли. Вярва се, че която хвърли най-далеч, ще се омъжи най-скоро.

Свети Тодор е покровител и на всички билки за зачеване и на бездетните жени.

Конски Великден

thumb_1137-5.jpg picture by gaby999Рано сутринта, преди изгрев слънце младите жените месят и пекат обредни хлябове - Боговица, проскура, св. Тодор, конче или копито, върху които слагат скилидки чесън, орехови ядки и сол. Освещават хлябовете в църква и ги раздават помежду си за здраве и плодородие. Когато раздават, жените бягат, подскачат, "ритит се" и цвилят, за да се плодят конете и да раждат младите булки. От тези хлябове слагат в храната на конете. Раздават още варена царевица, жито, грах или бакла.

Също преди изгрев слънце ергените водят конете на водопой, захранват ги обредно с хляб и сол, почистват ги, разресват и сплитат гривите и опашките им, накичват ги с мъниста, панделки, пискюли и китки от цветя. Така те ги подготвят за кушията – върховният момент на този празник. Преди да започне надбягването, на места ергените обикалят най-напред всички къщи в селището, като стопаните ги даряват с краваи и ги черпят с червено вино. Другаде тази обиколка се прави след надбягването. Навсякъде в България преди кушията ездачите обикалят три пъти гробището, черковния двор или мегдана. Когато надбягването свърши и победителят бъде определен, той и конят му приемат бурните поздравления на всички присъстващи. Конят-победител в надбягването се смята за специален, той не се продава, а остава посветен на свети Тодор и стопанинът му се грижи за него с вяра в силите на светеца.

На този ден жените за пръв път през Тодоровата седмица мият косите си, като слагат във водата косми от конски гриви и опашки, за да бъдат те здрави и лъскави. На места жените тичат с измити и развети от вятъра коси след препускащите коне, за да се предпазят от главоболие, световъртеж и лудост.

Поради вярването, че св. Тодор е покровител на злите сили, в това число и на къртицата, на Тодоровден невестите пръскат варена царевица из дворовете и градините, за да не прегризват къртиците посятото, а мъжете препускат из нивите вярвайки, че там, където стъпи конско копито, къртица не рие. На Тодоровден се спазват особено строго всички забрани и обредни практики, валидни за цялата Тодорова неделя.

В неделята след Тодоровден хората устройват Тодорова патерица – наказание за всички, които не са спазили празника.

21. Февруари, неделя.

Преп. Тимотей. Св. Евстатий, архиепископ Антиохийски.

22. Февруари, понеделник.

Намиране на честните мощи на св. мъченици в Евгения.

23. Февруари, вторник.

Св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски.

24. Февруари, сряда.

1-во и 2-ро намиране на честната глава на свети Йоан Кръстител.

25. Февруари, четвъртък.

Св. Тарасий, архиепископ Цариградски.

26. Февруари, петък.

Св. Порфирий, еп. Газски.

27. Февруари, събота

Преп. Прокопий Декаполит.

28. Февруари, неделя. 

Преп Василий изповедник. Св.мчца Кирана Солунска.

На 28.02.1870 година е учредена Българската Екзархия, просъществувала до 1953 година. На 10 май 1953 г. Тя е трансформирана в Патриаршия.

 

      

 



Сподели това във Facebook: Сподели във Фейсбук

Други статии от този експерт:

Въведение в нумерологията
Картите Таро и тяхната история
Нумерологична прогноза на България през 2010 година
Имени дни и празници през месец декември
Сънищата
Какво представлява психометрията
Нумерологични значения на числата.
Месец Януари, Голям Сечко
Празници и имени дни през месец февруари
Ели Маринова в Шоуто на Иван и Андрей 18.02.2010 г.
Честита Баба Марта!
За българските традиции
Стихиите в сънищата ни: водата
Лазаровден и Цветница
Червеното великденско яйце
Празниците през април
Стихиите в сънищата ни - огънят
Нумерология - Господарските числа, числа на изпитания
Календар за месец май
Обредите на Гергьовден
Спасовден, Черешова задушница, Свети Дух
Календар за месец юни
Писмената
Буквите в сферата на нумерологията
Гаданията МО
Обреди и празници през месец юли
Руните на викингите
За магиите и омагьосването
Бългаски празници и обреди през август
Суеверия и поверия
Енергийният вампиризъм
празници и имени дни през септември
В нумерологията - Лична година, Личен месец, Личен ден
Денят на пророк Йона
Гадателката Ели Маринова: Десислава я чака сватба
Празници и обреди през октомври
Ели Маринова пред Езотеричен журнал за жената
Обреди и празници през ноември
Така го правят жените - Ели Маринова за сънищата
Празници и обреди през декември
Ели Маринова пред вестник Ретро
Цветовете в сферата на нумерологията
Празници и обреди през януари 2011 г.
Нумерологична прогноза за България през 2011 година
Празници и обреди през февруари, 2011 г.
Истината за вампирите
Ели Маринова за нумерологията пред БНТ
Празници и обреди през март 2011 г.
Празници и обреди през април 2011 г
И-Цзин, китайската Книга на промените
Ели Маринова - Президентски избори 2011 - Коя да е датата?
Празници и обреди през месец май 2011 г.
Ели Маринова в ББТ послучай петък 13-ти
Празници и обреди през юни 2011 г
Празници и обреди през юли 2011 г
Празници и обреди през месец август 2011 г.
Празници и обреди през септември 2011 г.
Празници и обреди през октомври 2011 г.
Празници и обреди през ноември 2011 г.
Празници и обреди през декември 2011 г.
Нумерологична прогноза за 2012 година
Как да изчислим личен ден, месец и година
Нумерологична прогноза за България 2013 тодина
Нумерологична прогноза за България 2014 г.
ЗА ФИЛОСОФСКОТО ЗЛАТО
НУМЕРОЛОГИЧНА ПРОГНОЗА ЗА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2015 ГОДИНА
2015 - година на Козата
Малко здравословна хиромантия
МАГИЯТА НА СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ
 








Маг Наско
Occultportal ©