Начало Експерти Материали Попитай Оракула Форум Окултен портал Хороскоп
Occultportal - Окултен портал
 


Име:
E-mail:
Съобщение:
 
Консултирайте се с:
Атанас Велков
Атанас Велков
Окултен наблюдател
0888040420 Skype икона
Визитка >>
Руми Атанасова
Руми Атанасова
Окултен наблюдател
0034610637687 Skype икона
Визитка >>
 Eли Маринова
Eли Маринова
нумеролог
+359896530106 Skype икона
Визитка >>
Празници и обреди през март 2011 г.

Празници и обреди през март 2011 г.

Публикувано от:

Eли Маринова
Прегледана днес 1871 пъти

Първият петък на месец март е избран за Световен молитвен ден на жените-християнки.

01. Март, вторник, Баба Марта
Св. преподобна мъченица Евдокия.
Името Евдокия е гръцко и означава "добра воля, благоразположение". Празнуват Евдокия и по желание

Мартин и Марта, които може да празнуват и на 14. 04 – св. Мартин изповедник, папа Римски).
По стар български обичай на този ден всички се закичват с мартеници. Според традицията най-възрастната жена в къщата ги изработва предварително от усукани бели и червени вълнени конци и сутринта на 1-ви март закичва с тях децата, момите, агънцата и младите фиданки. Мартеницата се подарява и носи за здраве и против уроки. Тя трябва да се свали при появата на първите прелетни птици и да се завърже на плодно дърво или да се скрие под камък. Рано сутринта жените мятат на плета или на плодно дърво червена дреха - престилка или пояс - за да посрещнат бабичката с червено и да я зарадват, а за да не я гневят, заключват старите жени вкъщи, та когато бабичката пристигне, да вижда само млади издрави хора и нищо и никой да не й напомня за възрастта й.  В народните приказки баба Марта ту е сестра, ту е жена на Голям и Малък Сечко, януари и февруари, с които често е в конфликт, защото е недоволна от половата им немощ или от факта, че са й изпили виното. Изобщо старицата е една много нервна и капризна жена с променливо настроение, каквото всъщност е времето през месец март.
През последните десетилетия се утвърди една по-нова традиция – всяка жена да си избира един ден от месеца (или два за по-сигурно). Ако денят се случи топъл и слънчев, тя ще е щастлива и усмихната през цялата година, защото когато през март е слънчево и тихо, казваме, че баба Марта се смее, когато вали дъжд, че плаче, а когато вали сняг, тя си къса ризата от яд.

02. Март, сряда
Св.свщмчк Теодот, еп. Киринейски.

03. Март, четвъртък, Национален празник, 
Св. мчци Евтропий, Клеоник и Василиск.
На 03.03.1879 е обявено Освобождаването на България от турско робство.

04. Март, петък
Преподобен Герасим Йордански
Името идва от гръцки език и означава "почитан, почетен". Празнува Герасим.

05. Март, събота,
Св. мчци Конон и Йоан Българин.

06. Март, неделя, Сирни Заговезни, Поклади, Прошка
Св. 42 мъченици в Амория.

 
Времето на строгия пост продължава 7 седмици и завършва на Великден. Началото му се изчислява според лунния календар. 
От неделя вечер на Сирната седмица започват Великденските пости, които продължават седем седмици. Тази вечер се слага богата семейна трапеза от яйца и млечни храни. На нея задължително се поднасят баница със сирене и яйца, варени яйца и бяла халва с орехови ядки. До вечерта трябва да е завършил обичаят Прошка, защото без прошка не може да се заговее. По време на вечерята се изпълнява обичаят хамкане, ламкане, ласкане: на кълчищен конец или мартеница окачена на гредата на тавана, се връзва обелено сварено яйце, парче халва или въглен, залюлява се в кръг и всеки се опитва да го хване с уста, после конецът се запалва и по това, как гори се гадае за здравето на присъстващите, за приплода от стадата и за реколтата. Краят на вечерята мъжете отбелязват със стрелба, като вярват, че трясъкът от пушките ще прогони бълхите и ще осигури роенето на пчелите и агненето на овцете. След вечерята всички излизат навън, където на открито се палят заговезнишки огньове. От тук идва и другото име на празника, Поклади. Повсеместно е разпространено паленето на големи огньове на високите места около селото от момците и от по-големите момчетата. На места хората въртят запалена стиска слама на пръчка, разцепена в единия край, хвърлят запалени стрели в дворвете на моми и на роднини, или пък вдигат високо по дървета кошерища, напълнени със слама или катранени мехове и ги запалват, защото вярват, че място, осветено от заговезнишки огън, няма да бъде бито от градушка. Според народните вярвания вдигнатия на високо огън оприличава слънцето. Със запалените огньове хората се стремят да увеличат силата му, неговата светлина и топлина през къситеи студени зимни дни. Моми и момчета прескачат огъня, чернят лицата си със сажди и произнасят на висок глас наричания за здраве и плодородие, често с еротичен характер. При огъня се събират мъже, жени и деца и също го прескачат. Около него се извива и заговезнишкото обредно хоро, изпълнявано с високи подскоци, за да израстнат високи посевите, особено конопа. Това е последното зимно сключено хоро. До Великден хора не се играят, освен буенец на Лазаровден, и сватби не се правят. На Сирни заговезни се слага началото на низ от обреди, които продължават през Великите пости и завършват на Великден.

Първата седмица на строгия пост се нарича Тодорова, Тримирна, гладна, глуха, суха, кукерска неделя. В народните представи тази седмица е лоша и опасна за здравето на хора и добитък. Смята се, че тя е сестра на Русалската неделя и на Мръсните дни. Близка по значение е Сирната седмица.
Кукерите през Сирната или през Тодоровата седмица в Източна България по къщите обикалят кукерски дружини, съставени от мъже и ергени. Всички кукери са облечени в обърнати наопаки кожуси или в специално ушити костюми от кози и овчи кожи, а на главите си носят рогати маски, украсени с изкуствени бради. Целта на всички е да изглеждат колкото се може по-страшни и ужасни, за да уплашат злите сили и те да избягат надалеч. Всеки кукер е опасал кръста си с колан със звънци и хлопки, та когато шествието минава по улиците, да се чувава оглушително дрънчене и звънтене. Не стига това, ами в този карнавал са ангажирани и селските свирачи. По време на кукерските празници кукерските дружини изнасят цели представления. Целта на цялата тази дандания е прогонването на нечистите сили и предизвикването на плодородие. Всеки кукер носи дървена калъчка или сабя, с боядисано с кървавочервена боя острие, оформено като фалос. С тези оръжия кукерите бодат и удрят младите жени, за да раждат. Кукерите изнасят цяло представление, по време на гоето хората ги даряват с различни хранителни продукти. С част от тях кукерите си устройват трапеза, а останалото продават на търг, спечелените от продажбата пари даряват на училищното или на църковното настоятелство.

07. Март, понеделник, Велики пости, Тодорова неделя
Св.свщмчци Василий, Ефрем и Капитон.

Чист понеделник, Песи понеделник, Кукеровден се тачи за предпазване от бяс. На места на този ден празнуват за предпазване от мишки и змии. Обикновено понеделникът се смята за късметлия ден, но Песи понеделник прави изключение. В Източните Родопи наричат деня "похлупен", защото хората вярват, че на този ден дядо Господ "затваря душите на мъртвите". Това е и първият ден от тримиренето. На Чист понеделник започват кукерските игри.

08. Март, вторник, Велики пости, Тодорова неделя
Преп. Теофилакт, еп. Никомидийски.

Лош, Черен, Глух, Усовски вторник. Той се смята за най-лошият от всички вторници през годината. Хората се страхуват, че роденото на този ден дете ще бъде нещастно. Денят се тачи за предпазване от суша и устрел по домашните животни.

Международен ден на жената и майката. На 08.03.1910 година в Копенхаген жените-социалистки организират своя пръв публичен протест срещу подчиненото положение на жените по света.

09. Март, сряда, Свети Четиресе, Младенци, Велики пости
Свети 40 мъченици Севастийски. Мчк Исихий.

Луда, Тримирна, Преговяла сряда. Последен ден от тримиренето. Тримирилите се комкат в черква и канят на постна трапеза в дома си свои връстници. Денят се тачи за предпазване от лудост.

Младенци. Празник, с който православната църква отбелязва паметта на загиналите от мъченическа смърт 40 воини-христиани от Севастия. Календарно този празник се пада между баба Марта и Благовец - в навечерието на пролетта и за това обредите през този ден са ориентирани главно към нейното посрещане. В Западна България преди изгрев слънце хората палят обредни огньове по високите места извън селището и посрещат деня тържествено, в пълно мълчание. Широко разпространено е схващането, че на Св. Четиресе слънцето забива 40 или 140 горещи шиша в земята и я затопля; Господ удря 40 сопи по земята и от това змиите се събуждат и се обръщат на другата страна, а на Благовец изпълзяват от дупките си.
Сутринта жените прибират червената дреха (пояс), изнесена за посрещането на баба Марта от двора.Наименованието на празника е свързано с извършване на различни дейности, в които фигурира числото 40 - свиват 40 сарми, пият 40 глътки вино или ракия, засаждат 40 гнезда картофи. Момите плетат от върбови или дрянови клонки "мостове" на реката и наричат: "Който ми е на късмет, той да ме преведе нощес по този мост". От този ден започва и подготовката на лазарките за Лазаровден. Момите се събират на групи и с помощта на по-възрастна близка жена разучават песните и игрите, избират си водачка, която ще води лазарското хоро - боенец и разпределят ролите си за лазаруването. На Свети Четиресе хората започват да се оглеждат за подранили щъркели и лястовици. Когато някое дете види прелетна птица, то сваля мартеницата си и я скрива под камък или я връзва за плодно дърво. На другия ден вдига камъка и по насекомите, които са полазили мартеницата гадае кои животни ще са най-плодовити през годината. Ако намери мравки, значи ще са овцете, ако намери бръмрари, ще са кравите. Щъркелът и лястовицата са свещени птици за народа ни и има строга забрана да бъдат убивани или тревожени. Смята се, че където има щъркелово или лястовиче гнездо, там хората са защитени от всякаква магия и за това всеки стопанин се радва, ако в двора му се заселят такива птици.

10. Март, четвъртък, Велики пости
Св. мъченици Кодрат и Галина.
Празнуват Галя и Галина.

Въртолома, Въртоглав четвъртък. Жените не въртят чекрък, не мотаят с мотовилка, не навиват прежда, като предпазна мярка срещу въртоглавие при хора и добитък. Раздават прекаден хляб за здраве. От този хляб слагат в кърмилото на животните, като запазват една част от него за лек против шемет през годината.

С държавно постановление от 2003 година, 10. Март е обявен официално за Ден в памет на жертвите от холокоста.

11. Март, петък, Велики пости
Св. Софроний Ерусалимскии. Св. Софроний Врачански.

Шамотен петък. Смята се за един от дванадесетте най-лоши петъци през годината. Жените не се мият, не се решат (в недалечното минало плитките са били традиционна прическа), не похващат вретена.

12. Март, събота, Тодоровден, Велики пости
Преп Теофан. Св. Григорий Двоеслов.
Преп. Симеон, Нови Богослов.

Името Теодор (Тодор) идва от гръцки език и означава "божи дар".
Празнуват Теодор, Теодора, Тодор, Тодорка, Дора, Божидар, Божидара, Тотка, Тотьо.

 
Тодоровден се почита от всички българи. Той се пада една седмица след Сирни заговезни, винаги в събота. Празникът обединява култа към светите великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон и се свързва с края на зимата и с началото на пролетта. Според народното вярване свети Тодор забива гореща главня в земята за да я затопли, съблича деветте си кожуха и отива да моли дядо Господ да прати лятото при хората. Народът смята светеца за покровител на конете и го представя като конник, яздещ бял кон. Едновременно с това той е и демон, превъплатен мъртвец, който обикаля земята в компанията на талъсъми, върколаци, вампири и караконджоли, и "гази" замръкналите на открито хора. На Тодоровден се правят много наричания и гадания за здраве и плодородие. На този празник момите си устройват състезание по хвърляне на чехли. Вярва се, че която хвърли най-дале, ще се омъжи най-скоро. В чест на коня навсякъде из страната хората празнуват Тодоровден и устройват кушии - надбягвания с коне. Има и един любопитен факт, свързан с конете - през средновековието, когато в Европа върлувала чумата, нито един коняр не се разболял от нея.

13. Март, неделя, Велики пости
Свети Никифор.
Името Никифор идва от гръцки език и означава "победоносец". Празнуват Никифор и Победа.


В неделята след Тодоровден хората устройват Тодорова патерица – наказание за всички, които не са спазили празника.

14. Март, понеделник,  Велики пости
Преп Бенедикт.

15. Март, вторник, Велики пости
Св. Мчци Агапий, Никандър и други.

16. Март, сряда, Велики пости
Св. мчци Савин и Папа.

17. Март, четвъртък, Велики пости
Преп. Алексий, човек Божи.

18. Март, петък, Велики пости
Св. Кирил Йерусалимски.

19. Март, събота, Велики пости
Свети мъченици Хрисант и Дария.
Името Хрисант означава „златоцветен”. Празнуват Хрисанта, Хрисана, Дария и Дарина.

20. Март, неделя, Велики пости
Свети Григорий Палама, Преп. отци, избити в манастира „Свети Сава”.

21. Март, понеделник, Велики пости
Преп. Яков Изповедник.

22. Март, вторник, Велики пости, Първа пролет
Св.свщмчк Василий, презвитер Анкирски.
Празнуват Пролет и по избор Росен и Росица.

23. Март, сряда, Велики пости
Св.прпмчци Никон и Лука Одрински.
Името Лука идва от латински означава "светлина". Празнуват Лука, Лукан, Светла, Светослав (може и на 6. Февруари).
Международен ден на синоптика.

24. Март, четвъртък, Велики пости   Велики пости
Преп. Захария. Св. Артемий Солунски.

Международен ден за борба с туберколозата.

 
В нощта преди Благовец небето се отваря и праведните хора могат да отправят молитва към Господ за изпълнение на едно скъкровено желание. В тази нощ стопанинът на заровеното имане се явява като огън.Този стопанин всъщност е таласъм, възникнал от магия или клетва, изречена по време на заравяне на имането. Обикновено това са пари, наречени ступанити, клети (прокълнати) пари и ако някой ги изрови без съответния ритуал, той ще умре. Веднъж в годината, срещу голям празник, стопанинът се явява като пламък. Ако човек види този пламък и хвърли дрехата си отгоре, имането излиза на повърхността и лесно може да бъде изровено. Преди това обаче, върху мястото се изсипва пепел, събирана от огнището по време на мръсните дни, наречена погана пепел, за да се разбере каква жертва иска таласъмът. Каквато стъпка има на сутринта в пепелта, такъв курбан трябва да се направи. Има и други таласъми, тоест пазители. Това са зазиданите сенки на хора или животни в темелите на каменни сгради или мостове. Те се явяват на живите нощно време като призраци. Често стенат, плачат, пеят или викат. На таласъм в никакъв случай не бива да се отговаря, защото който му отговори ще ослепее или ще онемее. Всички таласъми се боят от светлина, огън, молитва, кръст и тамян, от кукуригането на първи петли.

25. Март, петък, Велики пости, Благовещение, на трапезата да има риба
Благовещение е денят в който според Светото писание архангел Гавриил донася благата вест на Светата Дева, че ще стане майка на Сина Божий Иисус - Спасителят на хората.

Ден на майката.
Думата евангелие идва от гръцки език и означава блага вест. Празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Вангел, Вангелия, Евангелина, Иванжелин, Бончо, Бонка (от Бона Деа - добрата богиня в латинския пантеон). Празнуват също Гаврил и Габриела, които биха могли да празнуват на 27.03. или на 13.07. – събор на св. арх. Гавраил.

За Благовец се казва, че е половин Великден. На този ден на празничната трапеза задължително се слага риба. През деня, когато някой излезе от къщи по работа, трябва да носи залък хляб и пари със себе си, за да го закука кукувицата на пълно и на сито, та да е сит и имотен през цялата годината.
Благовец стои много близо до пролетното равноденствие и това се отразява в обредите и вярванията на хората, свързани с посрещането на пролетта. Прието е, че на Благовец се появяват първите прелетни птици. Тогава се обажда кукувицата, змиите и гущерите излизат от зимните си леговища, мечките се събуждат от зимния си сън, самодивите се връщат от край света. За да се предпазят от змии жените не пипат игли, куки и конци, а за да не срещнат самодиви, момите не излизат рано сутринта от двора на улицата. На този ден с удряне по метални предмети хората гонят с гръм и трясък змиите, гущерите и бълхите от къщите и дворовете си. Смята се, че с убитата на този ден змия могат да се лекуват много болести. На места почитат змията-пазителка на домашното огнище със специални обредни хлебчета, наречени змиюрки.

26. Март, събота, Велики пости
Събор на свети архангел Гавриил.Св мчк Георги Софийски, стари.

27. Март, неделя кръстопоклонна, Велики пости
Св.мчца Матрона Солунска.

 
На тази дата през 1882 година в град Пловдив е основана първата професионална театрална трупа в България.
Международен ден на театъра.

28. Март, понеделник, Велики пости
Преп Иларион и Стефан. Свщмчци Георги, еп. Загорски и Петър, еп. Мъгленски.
Свщмъченик Боян, княз Български.
Мъченик Енравота Боян е син на хан Омуртаг, когото брат му, хан Маламир осъдил на посичане с меч заради христовата вяра през 833 година. Той е първият български светец - мъченик. Смята се, че Боян е пожелателно име и означава "да се боят от него" или „който обича да се бие” (от Бойо), а може би произлиза от тюркски (баян) и означава "Богат", може да идва и от сърбохърватски - "приказен, вълшебен". Празнуват Боян, Бояна, Бойко, Бойка.

29. Март, вторник, Велики пости
Преп. Марк, еп. Аретусийски. Св. Кирил.

30. Март, сряда, Велики пости
Преп. Йоан Лествичник.

31. Март, четвъртък, Велики пости
Преп. Ипатий, еп. Гангърски.

29, 30 и 31 март, Заемни, Бабини, Броени дни. Обикновено хората свързват заемните дни с лошо и студено време. В различните региони на България има различни схващания за календарното място на заемните дни. В Западна България тези дни са в началото на месец март. Там разказват, как една баба се присмяла на Малък Сечко, че силата му се е стопила. За да й докаже, че не е така, Февруари измолил от сестра си Марта три дни (1-ви, 2-ри и 3-ти март) назаем и докарал на земята виелица, студ и мраз. За хората в Източна България Заемни са последните 3 дни от месеца. Всеизвестна е приказката за старата козарка, която изкарала стадото си на паша в планината в последния ден на месеца, като решила, че баба Марта няма вече сила и за това няма да й напакости. Опърничавата старица обаче много й се ядосала. Тя помолила брат си Април да й заеме няколко дни и се развихрила с всички сили. Повикала бурите и виелиците на помощ. Тогава задухал леден вятър, завалял силен сняг и козарката и стадото й се вкаменили от студ и страх. От тези камъни по-късно потекла лековита вода. По Броените дни хората гадаят какво ще е времето в следващите три месеца или ги наричат за здравето на определен човек или пък на цяло семеймтво. В Кюстендилския край вярват, че каквото е времето на трите баби, такова ще е то през пролетта, лятото и есента.



Сподели това във Facebook: Сподели във Фейсбук

Други статии от този експерт:

Въведение в нумерологията
Картите Таро и тяхната история
Нумерологична прогноза на България през 2010 година
Имени дни и празници през месец декември
Сънищата
Какво представлява психометрията
Нумерологични значения на числата.
Месец Януари, Голям Сечко
Празници и имени дни през месец февруари
Ели Маринова в Шоуто на Иван и Андрей 18.02.2010 г.
Честита Баба Марта!
За българските традиции
Стихиите в сънищата ни: водата
Лазаровден и Цветница
Червеното великденско яйце
Празниците през април
Стихиите в сънищата ни - огънят
Нумерология - Господарските числа, числа на изпитания
Календар за месец май
Обредите на Гергьовден
Спасовден, Черешова задушница, Свети Дух
Календар за месец юни
Писмената
Буквите в сферата на нумерологията
Гаданията МО
Обреди и празници през месец юли
Руните на викингите
За магиите и омагьосването
Бългаски празници и обреди през август
Суеверия и поверия
Енергийният вампиризъм
празници и имени дни през септември
В нумерологията - Лична година, Личен месец, Личен ден
Денят на пророк Йона
Гадателката Ели Маринова: Десислава я чака сватба
Празници и обреди през октомври
Ели Маринова пред Езотеричен журнал за жената
Обреди и празници през ноември
Така го правят жените - Ели Маринова за сънищата
Празници и обреди през декември
Ели Маринова пред вестник Ретро
Цветовете в сферата на нумерологията
Празници и обреди през януари 2011 г.
Нумерологична прогноза за България през 2011 година
Празници и обреди през февруари, 2011 г.
Истината за вампирите
Ели Маринова за нумерологията пред БНТ
Празници и обреди през март 2011 г.
Празници и обреди през април 2011 г
И-Цзин, китайската Книга на промените
Ели Маринова - Президентски избори 2011 - Коя да е датата?
Празници и обреди през месец май 2011 г.
Ели Маринова в ББТ послучай петък 13-ти
Празници и обреди през юни 2011 г
Празници и обреди през юли 2011 г
Празници и обреди през месец август 2011 г.
Празници и обреди през септември 2011 г.
Празници и обреди през октомври 2011 г.
Празници и обреди през ноември 2011 г.
Празници и обреди през декември 2011 г.
Нумерологична прогноза за 2012 година
Как да изчислим личен ден, месец и година
Нумерологична прогноза за България 2013 тодина
Нумерологична прогноза за България 2014 г.
ЗА ФИЛОСОФСКОТО ЗЛАТО
НУМЕРОЛОГИЧНА ПРОГНОЗА ЗА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2015 ГОДИНА
2015 - година на Козата
Малко здравословна хиромантия
МАГИЯТА НА СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ
 








Маг Наско
Occultportal ©