Начало Експерти Материали Попитай Оракула Форум Окултен портал Хороскоп
Occultportal - Окултен портал
 


Име:
E-mail:
Съобщение:
 
Консултирайте се с:
Атанас Велков
Атанас Велков
Окултен наблюдател
0888040420 Skype икона
Визитка >>
Руми Атанасова
Руми Атанасова
Окултен наблюдател
0034610637687 Skype икона
Визитка >>
 Eли Маринова
Eли Маринова
нумеролог
+359896530106 Skype икона
Визитка >>
Празници и обреди през април 2011 г

Празници и обреди през април 2011 г

Публикувано от:

Eли Маринова
Прегледана днес 1967 пъти

01. Април, петък, Велики пости
Преп. Мария Египетска. Св.свщмчк Аврамий Български.
Ден на лъжата и шегата.

02. Април, събота, Велики пости
Преп. Тит Чудотворец.

03. Април, неделя, Велики пости
Преп. Йоан Лествичник. Преп. Никита Мидийски.

04. Април, понеделник, Велики пости
Преп. Йосиф Песнописец и Георги в Малея. Св. свщмчк Никита Серски.

05. Април, вторник, Велики пости
Св. мчци Теодул и Агатопод.

06. Април, сряда, Велики пости
Успение на свети Методий Славянобългарски. Св. Евтихий, патр. Цариградски. Св мчци Тимотей и Диоген Македонски.

07. Април, четвъртък, Велики пости
Преп. Геогри, еп. Митилински.
На 07.04.1878 година град София е обявен за столица на свободна България.
Международен ден на здравето.

08. Април, петък, Велики пости
Св.апостоли Иродион, Агав, Руф
На тази дата през 1971 година в Лондон за пръв път е отбелязан международният ден на ромите.

09. Април, събота, Велики пости
Животоприемни източник. Св. мчк Евпсихий.

10. Април, неделя, Велики пости
Св.мчци Терентий и Помпий.
На 10.04.1979 в космоса излита Георги Иванов – първият български космонавт.

11. Април, понеделник, Велики пости
Св. свщмчк Антипа, еп. Пергамски, покровител на стоматолозите.

12. Април, вторник, Велики пости
Преп. Василий изповедник, еп. Парийски.
Международен ден на авиацията и космонавтиката.

13. Април, сряда, Велики пости
Св. свщмчк Артемон, презвитер Лаодикийски.

14. Април, четвъртък, Велики пости
Свети Мартин изповедник, папа Римски.
Мартин е латинско име, изведено от името на латинския Бог на войната Марс, Мартус. Имен ден празнуват Мартин, Мартина и Марта.
На този ден през 1879 година е приет Органическия устав (конституцията) на Източна Румелия.

15. Април, петък, Велики пости
Св. апостоли Аристарх, Пуд и Трофим.

16. Април, събота, Лазаровден, Велики пости
Св. мчци Агапия, Ирина и Хиония.
Ден на Конституцията и на юриста.
На този ден през 1879 година е приета Търновската конституция.
На този ден през 1925 година е извършен атентатът в черквата "Света Неделя” в град София".

Евангелското име Лазар произлиза от еврейското Елеазар и означава "Бог помага”, „Божа помощ". Имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо и Лазарина. По желание и Лъчезар.

Лазаровден се чества една седмица преди Великден, в съботата, която евангелското писание свързва с Възкресението на праведния Лазар. От тук идва и името на празника - Лазаровден. На места хората вярват, че на Връбница (в неделя) "Господ разпуска, пуща душите на умрелите" на земята и за това в навечерието на Лазаровден се устройва Лазарската задушница.Типични за Лазаровден са моминските обичаи Лазаруване, Кумичене и Боенец. Смята се, че мома, която не е лазарувала, не може да се момее, т.е. да чака годеж и венчило, защото има опасност да бъде похитена от змей. Във връзка с брачната насоченост на обичая, момите са облечени в булчинска премяна или в части от нея, носят булчински украшения и бижута. Лазарските групи обхождат къщите и изпълняват песните с пожелание за здраве и плодородие, които са започнали да учат още на 9 март, на св Четиресе. Навсякъде, където пеят и играят лазарките, стопанките ги даряват с яйца, брашно, мас и пари. По време на припяването се гадае каква ще е реколтата през годината. Когато обхождат селището, лазарките припяват и всеки срещнат, но главно моми и ергени. След като момите завършат обхождането на къщите, те си избират кума, кумица (някъде това става още на св. Четиресе) и отиват на реката, където пускат по водата върбови венци. И на реката може да се избере кумица. Там кума става тази мома, чийто венец пръв отплува по водата. След избора на кумата един момък, обикновено нейният любим, повежда моминското хоро и става "кръстник". На някои места връзват люлка, на която се люлее първо кумата, а след нея всички лазарки за здраве. По-късно момите отиват на гости в дома на кумицата, където майка й слага обща трапеза.

На Лазаровден се изпълнява и обредната игра Боенец. Основните участници в нея са боенец и булка. Някъде играят два боенеца. Боенецът е мома с разпуснати коси, облечена в мъжка риза с кръстосани на гърдите няколко чифта пафти, закрити от нанизи стари монети. Тя държи в дясната си ръка дървена сабя, брадва или върбова пръчка, а в лявата - кърпа. Булката е момиче на 8-10 години облечено в булчинска премяна. Те играят една срещу друга, а останалите моми припяват. В песните им се говори за любов и венчило, и за змейове, които отвличат моми. Независимо къде се играе Боенец, момите припяват всекиго с подходяща песен с брачна насоченост. Вярва се, че мома участвала в боенец, няма да бъде грабната от змей.
 
17. Април, неделя, Връбница, Цветница, Велики пости, на трапезата да има риба
Преп. Симеон в Персида и Акакий, еп. Мелитински.
На 17.04.1879 г. Александър Батемберг е избран за български княз.
 
Неделя, преди Великден Ваиа, Цветница,
Празникът се пада винаги в неделя, една седмица преди Великден. Той е свързан с тържественото посрещане на Иисус Христос от жителите на град Ерусалим.
Когато Спасителят влизал в града, хората постилали дрехите си и цветя по пътя Му, размахвали палмови клонки в ръце и викали „осанна”. В България не растат палми и за това, вместо палмови, ние носим в черквата за освещаване върбови клонки.
Празнуват всички хора с имена на цветя и дървета - Цветан, Цветана, Флора, Върбан, Връбка, Ясен, Явор, Елица, Боряна, Здравко, Здравка, Теменуга, Латинка Лилия, Лиляна, Росен, Росица, Маргарит, Маргарита, Бисер, Бисера, Лаура (от laurus – лавър), Дафин и Дафина и т.н.
Рано сутринта, преди изгрев слънце жените отиват на гробището. Там почистват, прекадяват и преливат с вода и червено вино гробовете на починалите си роднини и близки, запалват огньове на гробовете и след това раздават помежду си донесените хляб и варено жито "за Бог да прости". От гробището момите кършат върбови клонки и ги отнасят в черквата. В цялата страна е прието за се посещава сутрешната църковна служба, която е тържествена и едновременно с това много топла и задушевна. От храма всички отнасят вкъщи и поставят до домашната икона осветените върбови клонки и венчета, които имат лековита и чудодейна сила. На обяд се слага постна празнична трапеза, на която задължително присъства рибно блюдо.На Цветница завършват моминските игри Лазаруване, Кумичене и Боенец.

18. Април, Велики понеделник, Страстна седмица, Велики пости
Преподобен Йоан. Св. мъченик Виктор.
Виктор е латинско име и означава победител. Празнуват Виктор и Виктория.
 
Седмицата, предхождаща Възкресение Христово се неарича Страстна или Велика и всеки ден от нея се нарича велик. За посрещането на Великден задължително се приготвят нови дрехи за всички в семейството. През тази седмица се извършва основно почистване на дома, двора и стопанските постройки, боядисват се яйца и се месят обредните хлябове, изместени напоследък от козунаците. Възкресение Христово е най-големият пролетен христиански празник. Той е подвижен, пада се от 4 април до 8 май, в зависимост от пролетното равноденствие и първото пролетно новолуние. Неделният ден, Великден е заключителен за целия обредно-магически цикъл от народни игри и поверия, започнал на Сирни заговезни. Великден е тържествен и представителен празник, честван три дни.

Велики понеделник 
Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата.

19. Април, Велики вторник, Страстна седмица, Велики пости
Преп. Йоан Вехтопещерник.
 
Велики вторник 
Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата.

20. Април, Велика сряда, Страстна седмица, Велики пости
Преп Теодор Трихина.

Велика сряда
Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата.
Има поверие, че в навечерието на Велики четвъртък заровеното в земята имане проблясва като пламък. Магьосниците през тази нощ излюпват под мишниците си пилета-мамници, с чиято помощ крадат плодородието от чуждите ниви.
 
21. Април, Велики четвъртък, Страстна седмица, Велики пости
Св.свщмчци Януарий и теодор в Пергия.
 
Велики четвъртък
Това е първият от седемте Велики четвъртъци, които се броят от Страстната седмица до Спасовден включително.
През този ден, както и през другите Велики четвъртъци е забранена всякаква мъжка работа, а на жените е забранено да перат с бухалка и да тъкат. Ако тези забрани бъдат нарушени, има опасност от градушки и гръмотевици. Рано сутринта на Велики четвъртък жените боядисват великденските яйца. Водата, в която се приготвят растителните бои е "мълчана", донесена от чисто момиче от три кладенци или три чешми. В старо време великденските яйца са боядисвани само в червен цвят. По-късно излизат на мода различно оцветените и рисувани яйца. Дори и днес първото боядисано яйце задължително е червено, като е запазено изискването да е снесено от черна кокошка. С него за здраве, се потъркват бузките и челцата на децата, слагат го в сито и го изнасят на двора, за да го види слънцето. Когато го приберат, го поставят до домашната икона, където престоява до следващата година или бива използвано по друг начин: за цяр или за отпъждане на градоносен облак. Много хора на Великден отговяват с него, като го разрязват на парченца, така че да има за всички, а черупките залепват над входната врата. Други пък на Гергьовден го заравят в средата на нивата, за да носи дъжд и да пази посевите от гръмотевици и градушки.
На Велики четвъртък се подновява квасът, с който ще се замесят обредните хлябове за празника; връзват се люлки, на които се люлеят моми и ергени за здраве.
Според народните вярвания на Велики четвъртък Господ „разпуска” умрелите и душите им остават на земята до Спасовден.

22. Април, Велики петък, Страстна седмица, Велики пости
Преп теодор Сикеот.

Велики петък
Или още - Разпети петък, смятан за един от 12-те лоши петъци срещу големите календарни празници,
тачени за предпазване от болести, градушка и смърт. Това са дни на строг пост и полово табу, защото се вярва, че дете, заченато на Велики петък или в един от 12-те лоши петъци през годината, ще се роди с недъг или белег. През тези дни е забранено на жените да работят с вълна - да предат, плетат, тъкат или шият, да си мият косите, а на мъжете - да се бръснат. От църква се донасят осветени, "Господюви" китки за лек.
През целия ден в знак на траур хората говорят тихо и се държат внимателно едни към други. Никой не трябва да вика, да пее или да се отдава на каквото и да е веселие. Разпети петък е ден на траур и строг пост.

23. Април, Велика събота, Страстна седмица, Велики пости
Св. Мчци Александра и Лазар Български.

Велика събота
Погребенна, душна събота.
Рано сутринта жените отиват на гробища, където почистват, преливат и прекадяват гробовете на близките си, палят свещи и раздават боядисани яйца, пресен хляб и варено жито за Бог да прости покойниците. В Асеновградско и Хасковско размотават преждата от мотовилки и кросна "за дъжд и берекет", подобно на Бъдни вечер. Обикновено на Велика събота се месят и пекат обредните вкликденски хлябове. Те са три вида: за трапезата, за кумовете и роднините, и за лазаркате. Хлябовете се замесват с нов квас. По форма те са кръгли, с дупка в средата, елипсовидни или като плетеници. Типичен елемент за украса са яйцата - бели или боядисани, винаги нечетен брой. Украсата е във вид на идеограма - кръст, затворен в кръг, слънце и пр.
Съботата преди Великден също е ден за траур и строг пост. В полунощ започва празничната църковна служба, възвестяваща възкресението на Спасителя.

24. Април, неделя, Възкресение Христово, Пасха
Св.мчк Сава.
Международен ден на книгата.

Възкресение Христово
На Великден имен ден празнуват Велико, Велика, Величка, Велин, Велина; Паскал и Паскалина - от "пасха".

Всички вярващи посещават полунощната тържествена църковна служба и донасят вкъщи свещта, която са държали в черквата. Занасяйки великденската свещ вкъщи, хората вярват, че занасят в дома си новия огън, новото начало. Много популярно е вярването, че ако държиш в ръце хляб или съд, пълен с вода по време на Великденското новолуние, в дома ти ще има здраве, щастие и богатство.
На неделната празнична трапеза се отговява с яйце, разделено между членовете на семейството и се разчупва обредния хляб. Характерно е чукането с шарени великденски яйца, и чието яйце се окаже "бияч", той ще е най-здрав през годината. Старите хора казват, че ако някой изяде първото великденско яйце сам, през годината ще страда от циреи.

На Великден е прието да се ходи на гости при кумовете и родителите, като се носят в дар червени яйца и великденски краваи, поднесени с поклон и целуване на ръка. Младите получават в отговор същия дар. Великденските празници продължават три дни. През цялото време навсякъде се извиват хора, връзват се люлки и на тях се люлеят моми и ергени за здраве. Песните, съпровождащи люлеенето имат баладичен и любовен характер. В тях се разказва за любов между момък и мома, за змеюва или самодивска сватба, за "отключването" на водата и плодородието на земята.
 
25. Април, Светли понеделник, Възкресение Христово
Св.ап. и ев. Марк.
Името Марк е латинско и означава „обществен, градски” или „повяхващ”.

Седмицата след Пасха, Светла седмица
Светлата седмица е посветена на всенародни празненства в чест на Великден.

Светли понеделник 
Възкресение Христово - всенародни тържества. Момите извършват ритуала Ладуване. Още от вечерта три моми наливат „мълчана” вода в един котел от три чешми. Занасят го в двора на целокупна къща, пускат в него малко просени зърна и го скриват под трендафил. Там всички моми потапят белязаните си с разноцветни вълнени конци китки или пръстени, спазвайки пълно мълчание. Накрая покриват котела с червено було или с женска риза. После оставят съда с водата да преспи под звездите. На сутринта момите отново се събират около котела и го отвиват. Тогава малко момиче или стара жена вади китките от водата, а момите пеят кратки пасни-припевки, като по този начин предричат за какъв ерген ще се омъжи притежателката на съответната китка, като например: „през дол бяга, цървул стяга, Ладо-льо”, значи женихът ще да е хайдутин. Всяка мома си взема по няколко просени зърна, които слага през нощта под възглавницата си, с надеждата да сънува бъдещия си жених. На другия ден обичаят се повтаря.

Понеделник се смята за щастлив и късметлия ден. Хората казват: "Нов ден, нов късмет" и за това през този ден започват нова работа, строеж на къща, стопатска постройка или друга сграда, или започват да копаят кладенец. В понеделник се влиза в нов дом, пали се за пръв път огън в ново огнище. Хората казват, че роденото в понеделник дете ще е късметлия.
Изключение от това правило са понеделниците на Сирната и Тодоровата неделя.

26. Април, Светли вторник, Възкресение Христово
Св. Свщмчк Василий, еп. Амасийски.
 
Светли вторник 
Възкресение Христово - всенародни тържества. Момите извършват ритуала Ладуване.
 
Народът смята вторник за лош, хаталия ден. Той е постен и през него се спазва полово табу. На много места се вярва, че жените, които кроят и шият дрехи във вторник овдовяват, а на тези, които предат и тъкат - децата и житото на нивата изгарят. През този ден няма забрана за домакинска или кърска работа, но не бива да се започва нищо ново, нито нова работа, нито нов строеж. За най-лоши се смятат вторниците на Сирната и на Тодоровата седмица.

27. Април, Светла сряда
Свщмчк Симеон, брат Господен по плът.
 
Светла сряда  Светла седмица, Мара Лишанка

На Светла сряда моми и ергени изпълняват обредната великденска игра Мара Лишанка. В къща, където няма починало дете се събират момите и правят кукла от три чехъла на три моми или млади булки. Тази кукла представлява нагиздена мома или булка. След като е готова куклата, моминската група отива на определено място в селото, като куклата е поверена в ръцете на лазарувала мома с живи родители. Тук протича обредната игра, съпроводена от хороводни песни и припевки, близки до тези на ладуването. Действията, заедно с песните, представляват символично крадене на мома или невеста, в случая куклата, от ергените, които участват в играта доста енергично. Освен с женитбена насоченост, тази игра е натоварена и с друг смисъл, да се предпазят ергените от змеици и самодиви. Мара-Лишанка се играе и за предизвикване на плодородие и дъжд, за предпазване от градушки, бродници и лоши болести. След хората и песните, групата на ергените и момите минава през полето и нивите, и спира при реката. Тук участниците топят Мара Лишанка във водата или я пускат да плува по реката.
 
Сряда е смятана по-скоро за лош ден. На този ден се пости и се спазва полово табу. Жените не мият косите си, а мъжете не се бръснат. Забранена е всяка женска домакинска работа, „за да не изгорят децата и къщата”. Смятя се, че роденото на този ден дете ще е нещастно. Според някои най-лоша е разполовената сряда (25-я ден след Великден). Хората вярват, че който се разболее през разполовената сряда, го очаква смърт. За много опасни се смятат сряда на Сирната и на Тодоровата седмица.

28. Април, Светли четвъртък
Св.апостоли Иасон и Сосипатър.
 
Светли четвъртък Светла седмица
Четвъртък се смята за щастлив ден
. Роденото в четвъртък дете ще е щастливо, работливо и богато. В четвъртък се влиза в нова къща и се пали първият огън в огнището, този ден е щастлив и за започване на нова работа. Четвъртък е ден на върховния бог на гръмотевиците и светкавиците много европейски митологии. Четвъртъците на Сирната и на Тодоровата неделя са смятани за опасни.

29. Април, Светли петък
Св. 9 мъченици в Кизик. Преп. Мемнон Чудотворец.
Ден в памет на загиналите при трудови злополуки.
 
Светли петък (блажи се)  Светла седмица
В Тракийските села петъкът след Великден се нарича летен Петковден и на този ден се устройват жертвоприношения, съпроводени с богати трапези, песни и хора.

Петък е смятан за ден на света Петка, покровителката на жените и на женската домашна работа. Навсякъде вярват, че това е тежък и лош ден. Всеки петък е постен ден, през който се спазва полово табу. В петък жените не работят с вълна, не перат и не се мият, за да не разсърдят света Петка. Смята се, че децата, родени в петък са нещастни и болнави. През годината има дванадесет лоши петъци, през които се забранява всякаква домакинска работа, спазва се строг пост и полово табу. Това са черните петъци срещу Водици, Трифоновден, Тодороровден, среднопостница, Великден, Русаля, Петровден, Голяма Богородица, Кръстовден, Димитровден, Коледа, Сурваки.
 
30. Април ветла събота
Св. ап. Яков Заведеев.

Светла събота  Светла седмица
В събота преди Софинден хората раздават просфорки и червени яйца в памет на наскоро починали свои близки.
 
Съботният ден е посветен на мъртвите. В събота се правят всички помени и задушници. През този ден жените не бива да се мият и да перат, за да не люти сапунената пяна в очите на умрелите; те не кроят и шият дрехи, защото, който се облече с такава дреха, ще умре. Родените в събота могат да гадаят сънища, да разпознават магьосници и бродници, да виждат вампири, върколаци и таласъми. Даже Чумата се страхува от хора и кучета, родени в събота. Според някои вярвания, съботниците могат дори да се превръщат в змейове.

Неделя, 01.05 - Томина неделя
Светла седмица
В неделята, посветена на Св. Тома Неверни имен ден празнуват всички с името Тома. Ако желаят, те биха могли да празнуват и на 06.10 – денят на св. ап. Тома.
Според Библията Господ сътворил света за шест дни, а на седмия седнал да си почине. За това последният ден от седмицата е определен за почивка. Но Господ е благословил труда на тези, които работят в неделя, за да осигурят прехраната на децата си. В неделя сутринта хората се измиват, обличат чисти и нови дрехи и отиват на църква. В неделя се правят годежи и сватби, с изключение на неделите през Великите пости и Мръсните дни; в неделя се посрещат гости. През този ден на жените е забранено да чистят, да перат или да шият дрехи. Смята се, че който е роден в неделя ще успее да постигне всичко без много труд. Лесно ще натрупа пари, имот и знания, и винаги ще бъде здрав, бодър и силен.
На Томина неделя има строга забрана за женска домашна работа, особено за пране и за простиране, за да вържат нивите и градините обилен плод.

Понеделник след Великден, 02.05 – Софинден
Софинден се пада винаги в понеделник, една седмица след Великден и се празнува главно в Източна България. Денят се тачи за предпазване от окуцяване и суша. Мъжете не впрягат добитък, не ходят на нива, не орат и не сеят, за да не изсъхне посятото или да не изсъхнат (окуцеят) те самите. Жените не перат или поне не доизсушават прането, за да не им берат пръстите. На Софинден не се ядат яйца, за да не боледуват хората от циреи.

 



Сподели това във Facebook: Сподели във Фейсбук

Други статии от този експерт:

Въведение в нумерологията
Картите Таро и тяхната история
Нумерологична прогноза на България през 2010 година
Имени дни и празници през месец декември
Сънищата
Какво представлява психометрията
Нумерологични значения на числата.
Месец Януари, Голям Сечко
Празници и имени дни през месец февруари
Ели Маринова в Шоуто на Иван и Андрей 18.02.2010 г.
Честита Баба Марта!
За българските традиции
Стихиите в сънищата ни: водата
Лазаровден и Цветница
Червеното великденско яйце
Празниците през април
Стихиите в сънищата ни - огънят
Нумерология - Господарските числа, числа на изпитания
Календар за месец май
Обредите на Гергьовден
Спасовден, Черешова задушница, Свети Дух
Календар за месец юни
Писмената
Буквите в сферата на нумерологията
Гаданията МО
Обреди и празници през месец юли
Руните на викингите
За магиите и омагьосването
Бългаски празници и обреди през август
Суеверия и поверия
Енергийният вампиризъм
празници и имени дни през септември
В нумерологията - Лична година, Личен месец, Личен ден
Денят на пророк Йона
Гадателката Ели Маринова: Десислава я чака сватба
Празници и обреди през октомври
Ели Маринова пред Езотеричен журнал за жената
Обреди и празници през ноември
Така го правят жените - Ели Маринова за сънищата
Празници и обреди през декември
Ели Маринова пред вестник Ретро
Цветовете в сферата на нумерологията
Празници и обреди през януари 2011 г.
Нумерологична прогноза за България през 2011 година
Празници и обреди през февруари, 2011 г.
Истината за вампирите
Ели Маринова за нумерологията пред БНТ
Празници и обреди през март 2011 г.
Празници и обреди през април 2011 г
И-Цзин, китайската Книга на промените
Ели Маринова - Президентски избори 2011 - Коя да е датата?
Празници и обреди през месец май 2011 г.
Ели Маринова в ББТ послучай петък 13-ти
Празници и обреди през юни 2011 г
Празници и обреди през юли 2011 г
Празници и обреди през месец август 2011 г.
Празници и обреди през септември 2011 г.
Празници и обреди през октомври 2011 г.
Празници и обреди през ноември 2011 г.
Празници и обреди през декември 2011 г.
Нумерологична прогноза за 2012 година
Как да изчислим личен ден, месец и година
Нумерологична прогноза за България 2013 тодина
Нумерологична прогноза за България 2014 г.
ЗА ФИЛОСОФСКОТО ЗЛАТО
НУМЕРОЛОГИЧНА ПРОГНОЗА ЗА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2015 ГОДИНА
2015 - година на Козата
Малко здравословна хиромантия
МАГИЯТА НА СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ
 








Маг Наско
Occultportal ©