Начало Експерти Материали Попитай Оракула Форум Окултен портал Хороскоп
Occultportal - Окултен портал
 


Име:
E-mail:
Съобщение:
 
Консултирайте се с:
Атанас Велков
Атанас Велков
Окултен наблюдател
0888040420 Skype икона
Визитка >>
Руми Атанасова
Руми Атанасова
Окултен наблюдател
0034610637687 Skype икона
Визитка >>
 Eли Маринова
Eли Маринова
нумеролог
+359896530106 Skype икона
Визитка >>
Празници и обреди през декември 2011 г.

Празници и обреди през декември 2011 г.

Публикувано от:

Eли Маринова
Прегледана днес 1136 пъти

       четвъртък, 01 Декември, Коледни пости
Св. пророк Наум. Свети Филарет Милостиви.
Наум идва от еврейски език и означава „утешаващ”, „утеха”. Празнува Наум.

        петък, 02 Декември, Коледни пости
Св. пророк Авакум.Преп. Йоан и Андрей. 

        събота, 03. Декември, Коледни пости
Св. пророк Софония.

       неделя, 04 Декември, Коледни пости, Варвара, Женска Коледа
Св. великомъченица Варвара. Преп. Йоан Дамаскин.
На гръцки език името Варвара означава "чужденка". Празнува Варвара.

Варвара, Женска Коледа. В българската народна традиция денят на света Варвара се тачи за предпазване от шарка. Това е един чисто женски празник, с който се цели омилостивяването и прогонването на шарката от селището. За целта жените приготвят обредно вариво "Варвара" от различни зърна - боб, леща, жито, царевица и др., Подслаждат го с мед и раздават на съседските деца за здраве. На места има и обратна забрана - на този ден да не се варят боб и леща, за да не остават белези по болните от шарка деца. На много места за шарката се пекат и раздават пресни питки намазани с мед или рачел, като една от тях се оставя на тавана или до огнището "за баба шарка". Вечерта срещу Варвара жените нареждат трапеза "за болята".
В Югоизточна България вечерта срещу празника се устройва първата кадена вечеря. Свещта от нея, наречена "варварска", се запазва и пали при тежко раждане на добитък, гръм или градушка. В Родопите и Петричко на Варвара се гадае каква ще е идващата година по първият гостенин, наречен полазник. На Варвара момите си гадаят за любов и венчило. В Западна България Варвара се нарича още Женска Коледа. Тогава пременени моми и момичета, наречени варварки или варварици, с торбички през рамо обикалят къщите, пеят обредни песни и благославят за здраве и плодородие.

        понеделник, 05 Дерември, Коледни пости, Свети Сава
Преподобен Сава Освещени. Преп. Нектарий Битолски.
Името Сава идва от еврейски език и означава "старец", чрез него се пожелава на притежателя му "да доживее до дълбоки старини", преведено от арабски, името означава „неволя”. Празнуват Сава, Савка, Савина.
 
Денят на свети Сава се тачи за предпазване от шарка и други болести. Една народна поговорка казва, че "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява". На места в Североизточна България трите дни - Варвара, Сава и Никулден се тачат като Вълчи празници. Там хората разказват, че Сава и Варвара са два куци вълка, които вървят след глутницата.

       вторник, 06 Декември, Коледни пости, Никулден, На трапезата - шаран
Свети Николай, епископ Мирликийски, чудотворец
Николай означава "народопобедител". Празнуват Николай, Никлола, Николина, Николета, Кольо; Нина може да празнува на 14. януари, в деня на света Нина.

Според народните вярвания, при подялбата на света, на свети Никола се паднали моретата, реките и езерата. Той е господар на подводния свят - на рибите и на демоните, обитаващи водите. Светецът е покровител на моряците и рибарите. Той е патрон и на търговци, банкери, воденичари, ловджии, кираджии. Свети Никола е покровител и на семейството и рода, пазител е на дома, имота и стоката. Неговата благословия се търси при освещаване на нов дом. На празничната служба в църквата момите и жените поднасят цветя и дарове пред иконата на светеца. Той е господар на зимните студове и снегове, на бурите и виелиците, той носи на земята първия сняг. На Никулден, в чест на предците-покровители се устройва празнична вечеря, която е и първата кадена вечеря за българите от Източна Тракия. За трапезата задължително се приготвя рибно ястие, от което се раздава на съседи и роднини за здраве. Препоръчва се рибното блюдо да е от шаран, защото народът оприличава люспите му с жълтици. За празника се пече и обреден никулденски кравай. На масата освен хляба и рибата се поднасят постни сарми и варено жито или царевица. Преди семейството да седне на вечеря, най-възрастната жена прекадява трапезата, а стопанинът вдига високо хляба, за да са високи посевите, и го разчупва. След вечерята костта от главата на рибата, която има форма на кръст, се запазва за цяр. На Никулден се извършват и гадания за времето и реколтата. Момите играят "сглядно", никулденско хоро, а ергените и възрастните хора ги оглеждат отстрани. Изпълняват се и ритуали само от мъже, като най-важната роля в тях е отредена на най-възрастните хора. На този ден се устройват семейни, родови и общоселски курбани за здраве и плодородие.

        сряда, 07 Декември, Коледни пости
Св. Амвросий, еп. Медиолански. Преп. Филотея Търновска.

        четвъртък, 08 Декември, Коледни пости
Преп. Патапий.

        петък, 09 Декември, Коледни пости
Зачатие на света и праведна Анна.
Ана е еврейско име и означава "грация, миловидност". Празнуват Анна, Ана, Анка, ако желаят, те могат да празнуват на 25. Юли – св. Ана Лятна.

Според светото писание на този ден света Ана заченала Дева Мария. Денят се пада на преход от есен към зима, когато "слънцето се завърта към лято" или "рипнува като пиле на праг". Поради почитта към светицата, като майка на света Богородица, народът я смята за закрилница на брака, семейството, бременните жени и децата. Този празник е подходящ за момински любовни и брачни гадания. Момите засяват жито в гърне или потапят в съд с вода клонка от вишна или ябълка. Ако до Сурваки житото поникне или клончето се раззелени, момата може да очаква годеж и венчило през идващата година. На много места на този ден гелдат за полазник. В Монтанско смятат, че светицата "затваря" вълчите празници, наричани тук Мратинци; в Хасковско наричат деня света Ана Хаталива, и го смятат за опасен. В същност този ден е магически. На него магьосници, бродници и вражалци свалят месечината от небето, превръщат я в крава и я издояват, като с това целят да увеличат млякото на своя добитък. С магия може да се увеличи собственото плодородие или да се открадне чуждото. Може да се открадне например носливостта на кокошките, като се откраднат трески от чужд дръвник и се сложат в съдовете с храната на собствените кокошки. За да се предпазят от магии, в навечерието на магическите дни стопаните поръсват с просо около къщите и стопанските постройки, мажат виметата на кравите с чесън, слагат при кокшките човешки екскременти. За предпазване на нивите и стоката от пакости, злини и болести, в деня на света Ана жените не предат вълна и не тъкат черги. Тези, които са с малки деца не похващат никаква работа, за да не се разболяват децата им.

Дяволът. Докато Господ е творец и носител на доброто, дяволът е негов антипод, носител на злото. Той е черен, грозен и страшен, и може да се превръща в различни животни. Той носи на хората болести, страдания и смърт. Дяволът ги съблазнява чрез техните слабости и по този начин ги подтиква да вършат злини. Изпадналите под властта му стават злодеи, крадци, убийци и прелюбодейци. Дяволът се страхува от кукуригането на петела, от слънцето, от чесън и глог; от светената вода, от кръст и молитва, от дима на тамяна и от църковните икони. Веднъж в годината всички дяволи се събират в запустяла воденица, под дяволско дърво, на гробището или на кръстопът, за да споделят злодействата си и да си поделят градовете и селата. Това става срещу деня на света Ана, срещу Еньовден или през Мръсните дни. Именно през тези дни, за да се предпазят от злото, предците ни са изпълнявали редица магически ритуали.

        събота, 10 Декември, Коледни пости
Св. мчци Мина, Ермоген и Евграф.

        неделя, 11 Декември, Коледни пости
Преп. Даниил Стълпник.

        понеделник, 12 Декември, Коледни пости
Свети Спиридон, епископ Тримитунтски Чудотворец.
Гръцката транскрибция на името е "кошничка за хляб", а латинската -"вдъхновение и дар". Празнуват Спиридон и Спиро.
Свети Спиридон се почита като закрилник на занаятчиите - обущари, терзии, абаджии, дюлгери, тухлари, бакърджии. На този ден еснафът освещава в църквата мъжко животно, което коли курбан в чест на светеца.
Хората от Троянския Балкан казват, че на този ден "слънцето се завърта към лято", в Родопите и Пловдивско тачат деня срещу рани и пъпки, а в Пиринския край го почитат за здравето на конете и едрия домашен добитък.
 
        втотник, 13 Декември, Коледни пости
Св. мчци Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Св. мчца Лукия Девица.

         сряда, 14 Декемнри, Коледни пости
Св. мчци Тирс, Левкий, Филимон, Ариан и Калиник.

        четвъртък, 15 Декември, Коледни пости
Св. свщмчк Елевтерий. Преп. Павел Латрийски.

        петък, 16 Декември, Коледни пости
Св. прор. Агей. Св. мчк Марин.

        събота, 17 Декември, Коледни пости
Пророк Даниил и свети 3 отроци Анания, Азария и Мисаил.
Даниил е еврейско име и означава "Бог е мой съдия". Празнуват Данаил, Даниил, Даниела.

        неделя, 18 Декември, Коледни пости
Свети Модест, патриарх Йерусалимски. Св. Мчк Севастиян.

Свети Модест (Молус, Модус) се почита главно в Родопите и Странджа планина като покровител на овчарите и говедарите, и на техните стада. Този ден биволи и волове не се впрягат, по рогата на добитъка се нанизват малки хлебчета, а на хомота залепват запалени свещи. Стопаните раздават варено жито и нечетен брой хлебчета за здравето на стоката си. На икони от региона свети Модест е изобразен като овчар.

        понеделник, 19 Декември, Коледни пости
Св. мчк Бонифаций. Мчк Бонифаций еп. Ферентийски. Св. Григорий Омиритски

         вторник, 20 Декември, Коледни пости, Игнажден
Свещеномъченик Игнатий Богоносец.
Игнатий е латинско име и означава "огнен, пламенен, буен". Празнуваи Игнат, Пламен, Огнян, Пламена, Огняна.
 
Според българската народна традиция на този ден започват родилните мъки на света Богородица и за това коледарите пеят: "замъчи се Божа Майка от Игнажден до Коледа". През този период младите нераждали жени не бива да похващат никаква работа, за да раждат лесно. В някои райони се смята, че Мръсните дни започват още от Игнажден. В Източна България вечерта срещу Игнажден се прави първата кадена вечеря, като недогорялата свещ, суровото жито, орехите и пепелта от каденето се запазват за цяр и разваляне на магии. В цялата страна за празника се пекат обредни игнажденски хлябове. За децата се приготвят специални колачета – кукли за момиченцата и превитаци, превъртаци за момченцата. Често игнажденският хляб или изсушено тестено колаче се пази до Коледа или за цяр. В Югозападните краища запалват в огнището специално отрязано дъбово или крушово дърво, наречено коладник. Навсякъде в страната празникът е известен с обичая полазване. Полазник е този човек, който пръв почука на вратата ни на Игнажден. Полазник може да бъде и член от семейството, който пръв е излязал от къщи. Когато се прибере, той внася трески или слама в къщата. Полазник може да е и животно, като най-желана е свинята, защото винаги рие със зурлата си напред. Винаги се гледа полазникът да е грижовен стопанин, да е имотен и с добър нрав, защото какъвто е полазникът, такава ще е и идващата година. Ако полазникът донесе късмет в къщата, на следващата година го канят на споход с бъклица вино. Полазникът внася в къщата слама или трески, слага ги край огнището или зад вратата и сяда върху тях да "мъти". От своя страна стопанката поръсва треските с жито, орехи, сушени плодове, пуканки, за да доведе в къщата си плодородието. Със същата цел в Западна България жените "сеят" около огнището същите продукти, наричайки: "Да се роди гдето рало ходи и гдето не ходи!"; Другаде полазникът разравя въглените в огнището с клонче от плодно дърво и нарича:"Колкото искрици в огнището, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца, дечица!". Навсякъде стопаните слагат трапеза за полазника, даряват го с риза, чорапи, пешкир или къделя вълна.

        сряда, 21 Декември, Коледни пости
Св. мъченица Юлияния.
Юлиан на латински език означава "къдрав, с къдрава коса". Празнуват Юлияния, Юлиана; по желание Юлия и Юлиан може да празнуват на 15. Юли.

        четвъртък, 22 Декември, Коледни пости, Света Анастасия, Света Чьорна 
 
Св. преподобна мъченица Анастасия.
На гръцки език Анастасия означава "възкръснала". Празнуват Анастасия, Анастас, Ася.

Празникът на света Анастасия, наричан още света Чьорна, се почита главно в Родопите и Странджа планина. На този ден жените не работят нищо, за да не се зачерни къщата им. Вярва се, че тези, които не спазват тази забрана ще овдовеят, а децата им ще умрат. Народната традиция почита света Анастасия като покровителка на смъртта, може би защото празникът й се пада на границата между есен и зима, когато природата изглежда безжизнена и мъртва.

        петък, 23 Декември, Коледни пости
Преподобен Наум Охридски. Св. 10 мъченици в Крит. Св мъченик Геласий.
Празнува Наум.

        събота, 24 Декември,  Коледни пости, Бъдни вечер
Св. преподобна мъченица Евгения. Преп. Николай воин българин.
На гръцки език Евгения означава "благородна, благочестива". Празнуват Евгения, Евгени, Геновева, Генко, Генка.


Бъдни вечер. В навечерието на Рождество Христово във всеки български дом се устройва празнична вечеря. В миналото, още сутринта мъжете отивали в гората, за да намерят и отсекът дърво за бъдник. Най-често то било дъбово или крушово. Когато го поваляли, внимавали дървото да не опре в земята. После тържествено отнасяли почистеният и окастрен бъдник до двора. При внасянето му през портата носачът питал: "Славите ли млада Бога?", а домашните отговаряли: "Славиме, славиме, добре ни дошъл!" И всички хорово произнасяли: "Амин, дай Боже!". Стопанинът внасял вкъщи бъдника на дясното си рамо, търкулвал го при огнището и наричал: "Дошъл Божич и се похвалил с теленца, прасенца, агънца, яренца, жребенца, с голям клас на нива, с късмет и погодия, кът-кът бабини пиленца, по село ходили, дома носили!". При огнището провъртали дупка в дебелия край, на дънера, която запълвали с тамян, масло и вино, после затваряли дупката с дървен клин, а отгоге увивали бяло ленено или конопено платно. Миросването било съпроводено със специални обреди, защото се вярвало, че през празничната нощ по бъдника от небето ще слезе Млада Бога. Вечерта стопананът тържествено запалвал бъдника, който трябвало да гори цяла нощ. Хората вярвали, че въглените и пепелта от бъдника имат магическа сила и за това след празника събиратли пепелта в гърне, а от недогорялата дървесина правели части за ралата си.
Докато мъжете се занимавали с бъдника, жените приготвяли обредните хлябове. За Бъдни вечер и до сега се приготвя кръгъл хляб, боговица, бъдняк, колашки колак, вечерна или светец. Както и да наричали хляба, жените го украсявали със слънчеви лъчи, кръст, стилизирани цветя и птици, гумно, харман, рало, орач, кошара и пр. стопански символи. В Западна България за Бъдни вечер жените  и сега пекат прясна пита със сребърна пара в нея. За Коледарите се пекат краваи, които са украсени освен с пластични символи от тестото и с чимшир, бръшлян, орехи, пуканки, стафиди, сушени сливи и парички. В миналото за празничната вечер подът на стаята се заситлал със слама. Някъде покривали сламата с чувал за жито, а най-отгоре постилали покривка и върху нея подреждали всички приготвени за вечерта ястия. И до сега се спазва обичая блюдата да са постни и да са нечетен брой. На трапезата слагали свещ, а около нея жените подреждали ръкойка житни класове, решето с орехи, ябълки, сурово житно в гаванка, паламарка и сърп, палешник и други предмети свързани със стопанската дейност. Най-възрастният човек в дома прекадявал трапезата, къщата и стопанските постройки, после вдигал хляба високо, изричал благословия и пожелание за високи жита, разчупвал го и давал по парче всекиму, като първото парче се отделяло за света Богородица. На трапезата оставятли и място за предците (стопана, наместника). Вечерята започвала рано, за да узреят рано житата, като през това време никой не бивало да става от масата, за да не стават квачките от полозите. Само стопанинът можел да става при необходимост, но трябвало да ходи приведен, за да се превият житата от зърно. Остатъкът от хляба поставяли на високо, за да израстнат житата високи. След вечерята децата се търкаляли в сламата, но само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегнат. След вечерята стопаните запазвали суровото жито, орехите и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. През деня, преди вечерята, жените носели постни ястия и колаци на гробищата, почитайки по този начин предците. Смята се, че и коледарите черпят своята сила да прогонват вампири, върколаци, таласъми, болести, вещици и бродници от света на мъртвите. В много от песните им се говори за дългия път, който изминават от света на починалите деди до света на живите, за да донесат на хората закрила от злите сили и благослов за здраве и плодородие. И до днес е широко разпространено вярването, че в полунощ небето се отваря и границите между световете изчезват. Това е началото на Мръсните дни, през които по земята бродят всякакви нечисти сили, магьосниците правят магии, а обикновените хора гадаят за здраве и плодородие, за любов и венчило. През тази нощ коледарите обикалят селото и влизат във всяка къща. Изпълнявайки своите магически ритуали, те се стремят да прогонят злите сили и да върнат порядъка на земята при хората. Коледните песни се пеят само през тази нощ. Когато слънцето изгрее, песните губят своята сила и коледуването се преустановява. Коледарите тръгват винаги от запад на изток. Във всяка къща те изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелания за здраве и плодородие. За всяка възраст, пол и занятие коледарите имат песен и благопожелание. Като благодарност за благопожеланията стопаните даряват коледарите с вит-превит кравай, месо, сланина, боб, брашно, кълчища и други продукти, а нареченякът отговаря на този дар с благослов, обърнат на изток.

        неделя, 25 Декември, Коледа, Божич, Мръсни дни, Рождество Христово.
На гръцки език Христос означава "помазаник". Празнуват Христо, Христина, Кристина, Кристиян, Младен, Младенка, Божика, Божил.
 
Коледа е празник, на който църквата отбелязва раждането на Иисус Христос, Спасителя на хората. Името на празника му идва от древноримските календи, дни посветени на зимното слънцестоене и раждането на новото слънце или може би е произлязло от думата „коля”, свързана с прасето, което се коли за този празник. Това е денят в който се ражда Млада Бога и от тук идва другото име на празника - Божич. Раждането на новото слънце попада на границата между старата и Новата година. Според нашата народна традиция 12-те дни от Коледа до Богоявление са дни на хаос и всички магически практики, изпълнявани по това време целят да възвърнат реда и хармонията на земята и в живота на хората. Сутринта на Рождество Христово, след тържествената църковна служба на мегдана се извивало общоселското коледно хоро. Събраните от коледуването момински краваи се изнасяли на търг и всеки момък се стремял да откупи кравая на изгората си. Коледарите се събирали на празнична трапеза в дома на своя водач, устроена с част от продуктите, събрани при обредното обхождане на къщите. На някои места коледарите черпели с колашко вино на мегдана при хорото.   За да накарат кокошките да снасят много яйца, сутринта на Коледа стопаните ги захранвали ритуално в кръг, очертан с въже или с ъжки пояс, с прекаденото на Бъдни вечер жито и слагали в полозите им слама от бъднивечерната трапеза. От същата слама те правели венчета, които окачвали по клоните на овошките за да дадат те през годината изобилен плод. На места "заплашвали" с брадвата ялови жени, овошки или добитък, за да започнат да раждат.
 
Мръсни дни. Дванадесетте дни от Коледа до Богоявление народът е нарекъл Мръсни, погани, некръстени дни. Хората са смятали, че това е времето на хаоса, когато по земята бродят злите сили. Преданията разказват, че от залез до изгрев навън шетали караконджоли, вампири, върколаци и таласъми. На отделни места вярвали, че през мръсните дни на земята идват душите на мъртвите, за които на бъднивечерната трапеза се оставяло място. За да се предпазят от злото хората носели скилидки чесън в дрехите си и не замръквали навън, а на вратите на къщите си поставяли клонки от бодливи растения, хвойна, глог, елха или бодлива зеленика. Спазвали и други забрани: не се миели и не перяли, защото водата била "некръстена"; не работели с вълна, за да не нападат вълците стадата; не изхвърляли пепел и въглени от огнището навън, защото вярвали, че вълците и караконджолите ги ближат и така се плодят. През тези дни спазвали строго полово табу, защото вярвали, че дете заченато по това време ще се роди с някакъв недъг или ще вампиряса след смъртта си. На някои места наричат децата, родени през мръсните дни каракони. Мръсните дни са много подходящи за магии и различни гадания.

Вампирите. Според народните вярвания опасността да се превъплати във вампир е грозяла едва ли не душата на всеки покойник. Във вампир се превъплащавала душата на всеки човек, умрял по неестествен начин – убит, самоубиец, ударен от гръм, престарял човек с някаква рана или белег по тялото, умрели при раждането родилка или дете, умряло некръстено дете, човек, умрял при тримирене, роден или починал през Мръсните дни, през Тодоровата или Русалската неделя. Във вампири се превъплащавали душите на безбожниците, на врачките и магьосниците, на блудниците, на пияниците, крадците, убийците, на анатемосаните. Душите на неокъпаните, неоплакани и неопети покойници били застрашени от същата участ. Дори да нямало друга причина, ако котка или куче прескочи покойника, ако над него прелети птица или над тялото бъде подадено каквото и да е, умрелият пак ще вампиряса. Поради всичките тези причини народът ни спазвал строго многобройни правила при приготвянето и изпращането на покойник. Живите му сродници не го оставяли нито за минута сам, те трябвало да го окъпят и оплачат. В стаята с ложето му имало непрекъснато денонощно бдение, при което хората внимавали над тялото му да не се подава нищо, да не го прескочи котка или куче, да не го прелети птица. При покойника непрекъснато горели свещи и се четели молитви. Преди самото погребение свещеникът отслужвал опело в църквата за душата му. Но, ако имало и най-малко съмнение за превъплащаване, преди погребението го опалвали, в петата или в корема му забивали трън от глог, обвивали го с обръч от къпина или го повивали в рибарска мрежа; около ложето му нареждали чесън. Хората садели чесън и по гробовете на съмнителните покойници, заравяли варени яйца или забивали вретена в тях. Дори след погребението, ако в къщата на близките на наскоро починал човек започнели да се случват неестествени неща, като например солта да се смеси с брашното, паниците да започнат да падат от полиците без причина или нещо подобно, покойникът бивал изравян в съботен ден, поливали тялото му с вряла вода и го промушвали с ръжен. До 40 дни от смъртта хората си представяли вампира като мях с кръв, който се търкаля по пътищата или като човек без кости и без нос, който имал железни зъби и червени очи. Можел да се появи и като вълк, куче, бял кон, мишка, змия или като черна пеперуда. Той излизал от гроба през малка дупка и отивал да пакости в дома на близките си. Хората вярват, че вампирът най-много се бои от светлина, от желязо и катран, от остри сечива, от кръст и дим на тамян. Щом пропеят първи петли и слънцето покаже лъчите си, вампирът се скрива бързо в гроба, защото ако не успее да го стори, той се пръсва и от него остава само едно кърваво петно. Ако до 40-тия ден след смъртта превъплатената в демон душа не бъде унищожена, вампирът придобива плът, кръв и кости и се превръща в плътеник. Тогава той може да заживее сред хората, да им пакости на воля и дори да се ожени. От брака му обаче се раждат деца, надарени с магическата сила да разпознават демоните, да ги преследват и убиват. Тези деца хората наричат вампирари или вампирджии. Те преследват вампирите нощем, съблечени съвсем голи, с натрити с миризливи билки тела, въоражени със секири, ножове и икони. Така обикалят всички селски дворове, накрая отиват при гроба, вземат шепа пръст от него и я хвърлят в реката, защото знаят, че вампирът се страхува от водата и, ако попадне в реката, неминуемо ще се удави. Хората се страхуват толкова много от вампирите и се стремят да ги унищожат, защото вярват, че те са причинители на всякакви болести, епидемии и нещастия. Когато в селището се появяла епидемия или то бивало сполетяно от някакво страшно природно бедствие, като суша, град и поройни дъждове, които падат върху гроба на незаконородено дете или на друг нечист мъртвец закопани тайно, те вземали радикални мерки. За да унищожат неизвестните превъплатени в демони души, които гневяли природните сили, хората прилагали различни магически практики. Двама мъже – близнаци или с единствени имена в селото, с два вола близнаци ритуално зоравали землището. Друг път хората добивали нов, жив огън, през който трябвало да преминат всички, и хора и стока, за да се пречистят и да умилостивят разгневените природни стихии. В някои случаи жените изпичали прясна пита, с чиято помощ извеждали демона от селото.

        понеделник, 26 Декември, Мръсни дни
Събор на Пресвета Богородица. Свщмчк Евтимий, еп. Сардийски.
Свети Йосиф Обручник, цар Давид и Яков, брат Божиий.
На еврейски език Йосиф означава "Бог да помага, да умножава", Давид - "възлюблен, любимец", а Яков - "следващ някого, пета". Празнуват Йосиф, Давид, Яков, Якоб.

        вторник, 27 Декември, Стефановден, Мръсни дни
Св. първомъченик и архидякон Стефан. Преп. Теодор Начертани.
На гръцки език Стефан означава "венец"; "овенчан", "коронясан". Празнуват Стефан, Стефана, Фани; Венцислав и Венета, които може да празнуват на Цветница по желание.

        сряда, 28 Декември, Мръсни дни
Св. 20 хиляди мъченици, изгорени в Никодимия.

        четвъртък, 29 Декември, Мръсни дни
Св. 14 хиляди младенци-мъченици, избити от Ирод във Витлеем. Преп. Маркел.

       петък, 30 Декември, Мръсни дни
Св. мъченица Анисия. Св. Свщмчк Зотик презвитер Сиропитател.
На гръцки език Анисия означава "успешен край". Празнува Анисия.

        събота, 31 Декември, Мръсни дни
Преподобна Мелания Римлянка.
Мелания означава "черна". Празнува Мелания.

През целия ден кипи подготовката за посрещането на Нова година и Васильовден. За празничната трапеза жените пекат боговица с кръст отгоре или пита с пара в нея. Приготвят също баница с късмети, като най-често това са предварително наречени напъпили дрянови клонки. За трапезата се приготвя варена свинска глава или пача от главата и краката на закланото на Коледа прасе, свински пържоли, суджуци и прочие блажни ястия.
Сурваки се явява втората кадена вечеря. Обредността на празника повтаря тази на Бъдни вечер и Коледа. По традиция тя също е в тесен семеен кръг. В полунощ сурвакарите започват да обикалят селото. И те, като колеларите влизат с благослов във всяка къща. Сурвакарските дружини са съставени от ергени в предженитбена възраст или от малки момчета. Задачата им е да прогонят злите сили, върлуващи през мръсните дни, да възстановят световния порядък, да привлекат благополучието към хората. Същата вечер момите се събират на кръстопът, край реката или при чешма, мълчешеом наливат цветна, васильоска вода в бяло менче, пускат във водата просо, а после белязаните си с разноцветни вълнени конци пръстени или китки. След това едно дете изтърсак, млад момък или старица вади пръстените от водата, а момите отстрани припяват всеки пръстен с подходяща кратка песничка. Обичаят се нарича Ладуване, по името на славянската богиня на любовта и брака. Изпълнявайки този ритуал, всяка мома се стреми да разбере какъв ще е бъдещият й съпруг. След като всички пръстени или китки са извадени от менчето, момите си вземат по няколко зърна просо, които ще сложат под възглавниците си, с надеждата да сънуват бъдещия си жених. После пръстените се връщат обратно в котлето, което покриват с червено було или престилка. Момичетата го занасят в двора на целокупна къща и го скриват под трендафил да преспи под звездите. На сутринта припяването на пръстените се повтаря. През тази нощ всички хора гадаят за здраве и плодородие. Преди вечерята в котле или паница с вода всеки член на семейството слага белязано листо от бръшлян. Паницата с натопените в нея листа изнасят "да преспи" под стряхата, а на сутринта всеки гадае за здравето си по състоянието на оставения от него лист. Ако листото е свежо и зелено, човекът ще е здрав и бодър през цялята година, ако е увяхнало или почерняло, вещае болест, дори смърт. По време на вечерята хората гадаят за здраве и късмет по орехите, които чупят - ако ядката е здрава и хубава, вещае добро и крепко здраве, ако е почерняла и повредена – зло и болест. Хората гадаят за берекет и по това, как гори бъдника в огнището, и по това, колко високо подскачат хвърлените в огъня сурови житни зърна и дрянови пъпки. Всички тези гадания се извършват с надежда, че идващата година ще донесе здраве, радост, плодородие и късмет. Амин, дай Боже!



Сподели това във Facebook: Сподели във Фейсбук

Други статии от този експерт:

Въведение в нумерологията
Картите Таро и тяхната история
Нумерологична прогноза на България през 2010 година
Имени дни и празници през месец декември
Сънищата
Какво представлява психометрията
Нумерологични значения на числата.
Месец Януари, Голям Сечко
Празници и имени дни през месец февруари
Ели Маринова в Шоуто на Иван и Андрей 18.02.2010 г.
Честита Баба Марта!
За българските традиции
Стихиите в сънищата ни: водата
Лазаровден и Цветница
Червеното великденско яйце
Празниците през април
Стихиите в сънищата ни - огънят
Нумерология - Господарските числа, числа на изпитания
Календар за месец май
Обредите на Гергьовден
Спасовден, Черешова задушница, Свети Дух
Календар за месец юни
Писмената
Буквите в сферата на нумерологията
Гаданията МО
Обреди и празници през месец юли
Руните на викингите
За магиите и омагьосването
Бългаски празници и обреди през август
Суеверия и поверия
Енергийният вампиризъм
празници и имени дни през септември
В нумерологията - Лична година, Личен месец, Личен ден
Денят на пророк Йона
Гадателката Ели Маринова: Десислава я чака сватба
Празници и обреди през октомври
Ели Маринова пред Езотеричен журнал за жената
Обреди и празници през ноември
Така го правят жените - Ели Маринова за сънищата
Празници и обреди през декември
Ели Маринова пред вестник Ретро
Цветовете в сферата на нумерологията
Празници и обреди през януари 2011 г.
Нумерологична прогноза за България през 2011 година
Празници и обреди през февруари, 2011 г.
Истината за вампирите
Ели Маринова за нумерологията пред БНТ
Празници и обреди през март 2011 г.
Празници и обреди през април 2011 г
И-Цзин, китайската Книга на промените
Ели Маринова - Президентски избори 2011 - Коя да е датата?
Празници и обреди през месец май 2011 г.
Ели Маринова в ББТ послучай петък 13-ти
Празници и обреди през юни 2011 г
Празници и обреди през юли 2011 г
Празници и обреди през месец август 2011 г.
Празници и обреди през септември 2011 г.
Празници и обреди през октомври 2011 г.
Празници и обреди през ноември 2011 г.
Празници и обреди през декември 2011 г.
Нумерологична прогноза за 2012 година
Как да изчислим личен ден, месец и година
Нумерологична прогноза за България 2013 тодина
Нумерологична прогноза за България 2014 г.
ЗА ФИЛОСОФСКОТО ЗЛАТО
НУМЕРОЛОГИЧНА ПРОГНОЗА ЗА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2015 ГОДИНА
2015 - година на Козата
Малко здравословна хиромантия
МАГИЯТА НА СКЪПОЦЕННИТЕ КАМЪНИ
 








Маг Наско
Occultportal ©