Истината за вампирите

Любопитно

Във всяка митология има магически същества и те са нейната основа. Всички тези същества едновременно ни плашат и очароват. Самодивите и нимфите ни завладяват, но хората са създали безброй ритуали, чрез които да се предпазват, когато ги срещнат. През 1897 година излиза от печат романа на Брам Стокър „Дракула”, през втората половина на миналия век по кината тръгна филма „Интервю с вампир”, а напоследък поредицата „Здрач” стана истински хит. Тези художествени измислици, очароваха огромен брой хора и всички започнаха да мислят за вампирите като за очарователни приказни герои, но истината за тях, според първоизворите е съвсем друга. Помнете, вампирите не могат да обичат, те не се влюбват, любовта е непозната за тях. Те са алчни, жестоки и гладни за човешка кръв и в буквалния и в преносния смисъл.
 В древногръцките митове има едно кошмарно същество, което се нарича Емпуза. Именно то е първообразът на вампирите. Емпузите били придружители на ужасната древногръцка богиня Хеката, обитателка на царството на Аид. Емпузите са страшни призраци с магарешки крака. В древни времена те подмамвали закъснелите пътници в някое закътано място, изпивали кръвта му и изяждали лакомо още треперещото и топло тяло на жертвите си.
През вековете представата на хората за всичко около тях постепенно се променяли, както се променял и техния бит. Представите им за вълшебните същества също претърпели промяна. В нашата народна митология се появил вампирът. В такъв демон можел да се превърне всеки човек, умрял по съмнителен начин на съмнително място, при чието оплакване или погребение имало необясними и неприемливи неща – убит от мълния, самоубиец, некръстено дете, умряла при раждането родилка. По принцип всеки можел да се превърне във вампир – умрял от насилствена смърт човек, неоплакан или неумит мъртвец. Покойник, над чието тяло или над неговия гроб, някой по невнимание е подал или поел каквото и да е също се превъплащавал. В демони се превръщали и родените или починали по време на Вълчите празници, на Мръсните дни, през Сирната или през Русалската неделя. На бдението хората внимавали куче или котка да не прескочи мъртвеца, птица да не го прелети. При най-малкото съмнение забивали в петата на покойника трън от глог или го увивали със стъбла от къпина, нареждали в ковчега му венци от чеснови глави. При него постоянно имало кръст и горели свещи.
Хората си представяли вампирите по различни начини. Те осмисляли вампира като невидим дух, ужасна и плашеща сянка, изпълнен с кръв мях, който се търкалял нощем но усамотените пътеки, като човек без нос и без кости, който имал червени очи и метални зъби. Също като Емпуза той можел да се превръща във вълк или куче, можел да изглежда като мишка, като змия, черна коза, бял кон или черна пеперуда. Той излитал от гроба през малка дупка и отивал в къщата си да пакости на близките си. Само като си помислим, че в онези времена в малките населени места всички по един или друг начин били роднини, цялата общност била заплашена от злите намерения на демона. Когато някъде се появял вампир, той носел лошо здраве, лош късмет, нещастия, загуби, бедствия и катастрофи.
Вярва се, че вампирите пакостят нощем. Но хората знаят, че те се боят от кукуригането на петлите, от слънчевата светлина, от миризмата на чесъна и пелина, от тамян, от кръст и молитва. Ако излезлият да пакости нощем вампир не успее да се скрие в гроба си до първи петли или до изгрева на слънцето, ако бъде прогонен чесън, с тамян, с кръст и молитва, той се пръска и от него остава само едно неприятно кърваво петно. Ако обаче до 40 дена от смъртта вампирът оцелее, той се превръща в плътеник и може за заживее сред хората. Когато успее да го направи, той може да се ожени и от този съюз се раждат вампирари, вампирджии, деца-вампирчета. Вампирарите обаче стават врагове на демоните и защитници на хората. Те могат да виждат и убиват нечистите сили. Унищожаването на вампирите става винаги в нощта преди събота, защото само тогава вампирът остава в своя гроб. Ликвидирането на демоните става по много начини. В гроба забивали кол от глог или железен шиш, пробивали дупка, в която наливали вряла вода или вряло вино, върху самия гроб палели огън от бодливи растения. Случвало се е мъртвото тяло да бъде извадено от гроба и прободено с железен шиш или с кол от глог или друго магическо дърво. Ако и това не можело да помогне, в нощта преди събота вампирарите се събирали, събличали се голи и намазвали телата си с чесън и пелин, тогава, въоражени с ръжени, маши, ножове, колове и различни метални предмети с които вдигали силен шум те подгонвали вампира през цялото село, чак до гробището, вземали от гроба шепа пръст и я хвърляли в реката, за да отнесе водата злото. В Българския фолклор има много приказки за женитбата на човек и вампир и за борбата на хората с демона. Всичко до тук показва колко много са се страхували предците ни от вампирите и как са се борили с нечистите сили, колко много са се старали да се спасят от злата напаст. Но нека се върнем при влашкия княз Влад Цепеш. Няма исторически сведения за това, че е бил вампир. Нищо не потвърждава версията на Брам Стокър, който използвал трагичната съдба на княза, за да създаде в книгите си съвременния образ на вампирите. Да, Дракула наистина е бил невероятно жесток, но времената, когато е живял са били трудни и жестоки. Врагове и предатели се опитали да завладеят или унищожат княжеството му, убили брат му и баща му, той трябвало да се бори и с турците отвъд Дунава. Името княз Влад Цепеш Дракула останало в историята като синоним на безмилостност и жестокост, а Брам Стокър го превърнал в първообраз на съвременните вампири, но истинските вампири са други. Това са демони, които предизвикват вледеняващ ужас, които носят нещастия, болести, смърт и разруха, от тях трябва да се страхуваме, трябва да се борим с тях и да не ги допускаме в сърцата си.  Ели Маринова
 

Post a Comment