История на Християнството

Религии

Въпрос: Каква е историята на християнството?Отговор: Историята на християнството е в действителност историята на западната цивилизация. Християнството е имало всеобхватно влияние върху цялото обществото – изкуството, езикът, политиката, правото, семейния живот, календарните дати, музиката и самият начин, по който мислим, са повлияни от християнското влияние вече близо две хилядолетия. Затова е важно да знаем историята на църквата.Началото на църкватаЦърквата започва 50 дена след възкресението на Исус (около 35 г. от Хр.). Исус обещава, че ще изгради Своята църква (Матей 16:18), и с идването на Святия Дух в деня на Петдесятница (Деяния 2:1-4) църквата – ekklesia („избраното събрание”) – започнала официално да съществува. Три хиляди души откликват на проповедта на Петър през този ден и избират да последват Христос.Хората, които се обръщат най-напред към християнството били юдеи или прозелити на юдаизма, а седалището на църквата е в Ерусалим. По тази причина в началото християнството изглежда като юдейска секта, сродна на фарисеите, садукеите и есените. Обаче учението, което апостолите проповядват, било коренно различно от това, което поучавали другите юдейски групи. Исус е юдейският Месия (помазаният Цар), който е дошъл да изпълни Закона (Матей 5:17) и да сключи нов завет въз основа на Своята смърт (Марк 14:24). Това послание, с обвинението, че те били убили своя собствен Месия разгневява много юдейски водачи и някои, като Савел от Тарс, предприемат действия да изличат „този Път” (Деяния 9:1-2).Много уместно е да кажем, че корените на християнството са в юдаизма. Старият Завет полага основата за Новия и е невъзможно християнството да се разбере напълно без съответно познаване на Стария Завет (виж книгите на Матей и Евреи). Старият Завет обяснява необходимостта от Месия, съдържа историята на народа на Месията и предсказва Неговото идването. А Новият Завет говори за Месията и Неговото дело, което ни спасява от греха. През Своя живот Исус изпълни над 300 конкретни пророчества, като доказа, че Той е Този, когото очакваше Стария Завет.Растежът на ранната църкваМного скоро след Петдесятница вратите на църквата се отварят за не-юдеите. Евангелизаторът Филип проповядва на самаряните (Деяния 8:5) и много от тях повярват в Христос. Апостол Петър проповядва на езическия дом на Корнелий (Деяния 10), и хората там също приемат Святия Дух. Апостол Павел (бившият гонител на църквата) разпространява евангелието по целия гръко-римски свят, като достига чак до самия Рим (Деяния 28:16) и вероятно дори до Испания.Към 70 г. от Хр., когато Ерусалим е разрушен, повечето от книгите на Новия Завет вече са завършени и се разпространяват сред църквите. През следващите 240 години християните са гонени от Рим – понякога произволно, а понякога – чрез държавен указ.През втори и трети век църковното ръководство става все по-йерархично с увеличаване броя на християните. Няколко ереси са разобличени и опровергани по това време, и е постигнато съгласие върху канона на Новия Завет. Гонението става все по-интензивно.Възходът на римската църкваПрез 312 г. от Хр. римският император Константин заявява, че е преживял новорождение. Около 70 години по-късно, през царуването на Теодосий, християнството става официалната религия на Римската империя. На епископите е дадено почетно място в управлението, и към 400 г. термините „римски” и „християнски” стават практически синоними.Така след Константин християните повече не са преследвани. С времето езичниците започват да бъдат преследвани, освен ако не се „обърнат” към християнството. Такива насилствени обръщания довеждат в църквите много хора, които нямат истинска промяна на сърцето. Езичниците донасят със себе си своите идоли и обичаите, с които са свикнали, и църквата се променя; икони, сложна архитектура, поклонничества и почитане на светии се добавят към простотата на ранното християнско поклонение. Приблизително по това време някои християни напускатт град Рим, защото избират да живеят в усамотение като монаси и се въвежда кръщаването на деца като средство за очистване на първородния грях.През следващите векове различни църковни събори се свикват в опит да се определи официалното учение на църквата, да се осъдят злоупотребите на духовниците, и да се сключи мир между много враждуващи фракции. С отслабването на Римската империя църквата става все по-мощна и възникват много разногласия между църквите на Запад и тези на Изток. Западната (латинската) църква, със седалище в Рим, претендира, че има апостолска власт над всички останали църкви. Епископът на Рим започва да се нарича дори „папа” (Отец). Това не се понравя на Източната (гръцката) църква със седалище в Константинопол. Богословски, политически, процедурни и езикови разделения допринасят за Голямата схизма през 1054 г., в която Римокатолическата („вселенската”) църква и Източноправославната църква се отлъчват една друга и прекъсват всички връзки.Средните вековеПрез средните векове в Европа, Римокатолическата църква продължава да има власт, като папите претендират, че имат власт над целия живот и живеят като царе. Корупцията и алчността са честа практика сред църковното ръководство. От 1095 до 1204 г. папите подкрепят поредица от кървави и скъпи кръстоносни походи в опит да отблъснат нашествията на мюсюлманите и да освободят Ерусалим.РеформациятаС течение на годините няколко човека се опитват да насочат вниманието към злоупотребите на Римокатолическата църква от богословски и политически характер, и тези, които засягат човешките права. Всички те са смълчани по един или друг начин. Но през 1517 г. един немски монах на име Мартин Лутер се опълчва срещу църквата и всички го чуват. С Лутер настъпва Протестантсата Реформация и идва краят на средните векове.Реформаторите, включително Лутер, Калвин и Цвингли, имат различия по много фини детайли от богословието, но са последователни, като подчертават върховния авторитет на Библията над църковната традиция и факта, че грешниците се спасяват единствено по благодат чрез вяра, без дела (Ефесяни 2:8-9).Макар католицизмът да възстановява позициите си в Европа и да последват няколко войни между протестантите и католиците, Реформацията успешно разрушава властта на Римокатолическата църква и помага за отварянето на врата към съвременната епоха.Епохата на мисиитеОт 1790 до 1900 г. църквата показва безпрецедентен интерес към мисионерско дело. Колонизацията отваря очите за нуждата от мисии, а индустриализацията дава на хората финансовата възможност да финансират мисионерите. Те отиват по целия свят и проповядвт благовестието и основават църкви навсякъде.Съвременната църкваДнес Римокатолическата църква и Източноправославната църква предприемат стъпки за поправяне на разрушените си отношения, както и католиците и лутераните. Евангелската църква е силно независима и вкоренена в Реформираното богословие. Църквата също е свидетел на възраждането на петдесятничеството, харизматичното движение, екуменизма и различни култове.Какво научаваме от нашата историяДори нищо друго да не научим от църковната история, трябва поне да признаем важността на думите: „Христовото слово да се вселява във вас богато” (Колосяни 3:16). Всеки от нас е отговорен да знае какво казват Писанията и да живее по този начин. Когато църквата забрави какво учи Библията и пренебрегва думите на Исус, тогава настава хаос.Днес има много църкви, но само едно евангелие. То е „вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите” (Юда 3). Нека да внимаваме да запазим тази вяра и да я предадем без промяна и Господ ще продължи да изпълнява обещанието си да изгради Своята църква.Източник

Post a Comment