Магията на внушението

Магии

Това, което виждаме и усещаме не винаги съвпада с това, което съществува и се случва в действителност. Това е нещо, което може би никога няма да разберем със сигурност. И вина е в нашият мозък, който управлява начина по-който възприемаме околната среда. Именно той получава и филтрира информацията и решава какво виждаме и какво не. Едно дете възприема света много по-различно от възрастен човек. Докато расте, детето се учи КАК да възприема света, като попълва своята база данни с известни обекти. В последствие, възприемането на действителността за него става посредством съпоставяне на получената от мозъка информация с наличния набор известни обекти. Тук са възможни три варианта: мозъкът да намери съответствие и да разпознае обекта; мозъка да не намери съответствие и образа на неизвестния обект да бъде заменен с известен; мозъкът да не намери съответствие и “да игнорира” новия обект, т.е. сензорните органи ще подават информация, но при филтрацията мозъкът ще я изхвърля. На използването на втория и третия принцип се основават някои методи на магическо въздействие. Много често реалността е толкова сложна, че мозъкът не може адекватно да я отрази, т.е. да поднесе пълната информация за нея. Човек дълги години се учи “правилно да възприема” обкръжаващото го, попълвайки базата данни с обекти и за един миг не е в състояние да осъзнае това, което не е виждал преди и за което не може да открие съответствие. В подобна ситуация, като резултат, човек би трябвало “да полудее”, но в мозъка функционират защитни механизми, заменящи реалните обекти с тези, които са вече познати и известни. За това хората от различни светове могат да виждат едно и също нещо по различен начин.И само тези, които имат по-различно възприятие, са в състояние да видят това, което съществува в действителност или това, което искат да видят. Магията представлява изменение на реалността, в това число и с помоща на въздействие върху хората. Изобщо магьосниците обичат да си правят шеги с чуждите мозъци, създавайки илюзорни изображения или ставайки невидими. Една такава шега е лишаването на човека от окръжаващата го действителност. Представете си, че сте на кино и гледате някакъв филм и в един момент изчезва фона, на който протича действието. В резултат вие виждате само героя “увиснал във въздуха”, за когото не съществува нито горе, нито долу, нито ляво, нито дясно. А сега си предстванете, че самите вие изпаднете в положението на героя. Висите в нищото, а около вас е само мрак или само светлина и нищо друго. Бихте ли могли да живеете в такъв свят? А ако ви кажат, че това Е истинския свят, че всичко което сте виждали и познавате е плод на вашата фантазия и че през цялото време кте живяли в един измислен свят? Ще съумеете ли да издържите такъв шок? За един обикновен човек може дори ситуацията да не се драматизира толкова. Ще му бъде достатъчно, ако например, докато се вози с лифт му се създаде усещането, че кабинката няма под и следователно той не е стъпил на нищо. Какво ще направи обикновенния човек … ще започне да пада, тъй като знае, че не е възможно просто да си виси във въздуха (нали така е устроен света) и доказателствата за това са се трупали през целия му живот. Така той ще пада докато в един момент не достигне повърхност, тъй като знае, че всяка яма си има дъно (защото така е устроен света) … А след като падне, ще умре, защото при падане от такава височина никой не остава жив и това пак му е известно (защото така е устроен света) и потвърждението е в неговия житейски опит. Обикновенния човек ще види как пада, как умира, защото сам ще създава свят, в който действат познатите му закони. Но в реалността, той ще си се вози в лифта и в даден момент, например когато лифта спре, това събитие ще съответства на момента на неговото падане във въображаемия свят. При подобна ситуация, мозъкът не изпраща информацията постъпваща от реалността, тъй като вече се е настроил да възприема въображаемия свят – този свят, който се явява реалност за човека. Умирайки във въображаемия свят, човек може да умре и във физическия, при това, командата за прекратяване на жизнените функции към мозъка ще бъде подадена лично от него. Ако човек не може да се справи сам със себе си, то вече няма никакво значение какъв ще бъде крайния резултат – сърдечен удар, изпадане в кома, “полудяване” … Устройва ви всеки вариант. Смъртта има много лица и нито едно не е по-добро от друго. Ако се убивате с помоща на убеждението, то можете и да се справите с подобно падане посредством убеждение. Нека допуснем, че лифта е останал без дъно, след което и всичко наоколо е изчезнало… Нужно е през цялото време да се помни, че в действителност лифта продължава да се движи, че вие стоите на твърда повърхност, дори ако очите ви виждат друго. При това положение вие “ще висите” във въздуха без да пропаднете във въображаемия свят и ще се спускате с лифта в реалния свят. Светът на вашето въображение – това е Вашият свят. Той ще бъде такъв, какъвто вие го искате. И тук не действат законите на реалния свят. В своя свят вие сте магьосника. Искате да летите – моля заповядайте; искате да ходите по вода – разбира се, че може; със силата на мисълта да движите предмети – и това е възможно … В това отношение разлика между обикновенния човек и магьосника няма, тъй като въображаемият свят си остава за тях въображаем свят, а маговете, посредством въображаемия си свят могат да влияят на реалния.

Post a Comment