Шаманизма у Българите

Шаманство

Шаманизма у българите е явление все още неотразимо в цялата си сложност и в мнoгoбройните си следи, който е оставило в митологията, юнашкия епос и литературата. То не е открито в последно време, но е било загърбвано от предходниците, доколкото се е смятало за дело на неуравновесени хора, наели се да сътрудничат между своите съплеменници и отвъдния свят, а оттам и за примитивен стадии на религиозното съзнание и практика на човечеството, по обясними причини останало живо в Сибир и Средна Азия. Днес примитивността на шаманизма и тюркската принадлежност на изпериховите българи в културологията и етнологията са подложени на съмнение. Не е сигурно, че изпериховите българи са били тюрки. По вероятно е да са носители на ираноезична култура, подобно на сърматите. Но сърмати и скити, както навярно и съседните им славяни, са били шаманисти, такива били и заварените траки и елини на Балканите. И Орфей, както и да са го наричали в началото на Средновековието, присъствал осезаемо в културата на балканското население. Неговата фигура е именно реликтът който оживял в образа на Боян-великия шаман с вълчи облик, който пее и танцува. Ето защо шаманизма като явление в българската култура не е спомен за пребиваването ни в утробата на Азия, към която ни завръщат периодочно, нито пък е примитвен стадии в религиозното развитие на човечеството, та автоматично да ни приписват нецивилизованост по рождение.Ако шаманството е преди всичко практика за динамично служене на божеството, то шаманизма е начин на мислене, който продължава да съществува дълго след като то е забранено и забравено. Този начин на мислене без подръжката на шаманската институция за векове насам възпроизвежда и подкрепя обреди и обичаи от шаманството, чиято съвкупност можем да означим като фолклорно шаманство и фолклорен шаманизъм.Замислени предварително като приложения, с които ще се допълни представата за българските шамани като пророци, звездочети и поети, страниците за шаманизма у българите е малко неочаквано и намериха своята част в новия прочит на нестинарството. По стечение на обстоятелствата до наши дни се е съхранил на живо шамански обред – огнеиграчите се оказват пророци, и поети, а нестинарският календар потвърждава предполагаемата връзка между шаманството и плеядната митология.За класически трябва да се смята шаманизма от времето преди да бъде заменен от световните религии и то от народи, преживели пълноценно историческо развитие.Шаманизма може да бъде определен като митология в действие, присъщото му свръхнапрежение, е следствие от “ Сега и тук“, което ражда героизъм и оптимизъм – няма смърт, не само защото и живите и вече мъртвите и все още неродените виждат и беседват със шамана, не само защото всяко превръщетение е смърт и нов живот, а и защото Омир е и Одисей и в негова власт е да отложи смъртта. На шаманизма дължи своя образен език и своята философия българската цивилизация. Тъкмо българската цивилизация е наложила на заклетия ерген Василий Българоубиец странното завещание нищо да не се променя в уредбата на покорените български земи. Средецките книжовници, наследници на старите шамани, обновили и присвоили историко-апокалиптичните сказания за старозаветните пророци Изаи и Данаил.Що се отнася до нас българите, по-голяма част от тринайсетте века на нашето битие са минали под знака „ужаса на историята“, лекуван с билката на шаманизма и като мироглед и като образен начин на мислене. И то за векове след времето когато същинското шаманство изчезнало.
Гергана Лозанова

Post a Comment