ЗА ФИЛОСОФСКОТО ЗЛАТО

Окултизъм

От зората на времето до днес всички се стремим и към материално благополучие, и към духовно израстване. Тези две начала са се преплели много тясно и в битието, и в съзнанието на всеки един от нас. Така градим отношенията, културата, бъдещето си – от миналото, от митовете и легендите за богове, герои и героични подвизи, към звездите в буквален и преносен смисъл. И навсякъде присъства златото – като благороден метал, като валута, като духовен символ. Във всички митологии, религии, духовни учения златото присъства и на материално, и на духовно ниво. Боговете на слънцето, чиито атрибути са златни, са многобройни. Стрелите на Аполон, короната на Хелиос, ладията на Ра, в която той плува от изгрева към залеза са от злато. Златният дъжд, проникнал в покоите на Даная е символ на слънчевите лъчи, които оплождат земята с божествени семена, златните слънчеви стрели на Аполон поразяват със слънчев удар порочните и грешни люде. Един от най-интересните и вълнуващи митове е митът за Язон и Златното руно. Златното руно е многолик символ – като цвят и като свещено животно, което Зевс язди по небето, като заветна цел. Агнето, което по-късно се превръща в овен, винаги е било символ на чистотата и невинността, а златото по принцип е върховно съкровище. Но това съкровище не е било обикновено, то не е могло да се придобие с обикновени средства. Така златото се е превърнало в мощен духовен символ, а търсенето му – в стремеж към духовно просветление, в стремеж към възвръщане към безсмъртието, в опит за постигане на непостижимото. За да бъде постигната тази заветна цел, е трябвало да бъдат преодолени много препятствия. Търсещият е бил длъжен да се пребори с тъмните страни на своята природа, символизирани от дракона, който пази Златното руно и от Медея, черната магьосница, изкусителката и безмилостната отмъстителка, като в същото време отбележи героична победа. Златното руно, символът на просветлението и духовното израстване е скрито в тайнствена, вълшебна гора, в която дебнат страшни чудовища, то е закачено на вековно дърво, символизиращо Дървото на Живота. И Търсещият е трябвало да премине през всички тези изпитания, да се пребори с демони и чудовища, да убие дракона, за да се сдобие със Златното руно. Във всички учения и религии златото като метал е символ на просветление, святост, неподатливост към разваляне и пороци, мъдрост, устойчивост, равновесие, превъзходство и богатство, но не точно в материален смисъл. Още от зората на човечеството хората са търсели това неземно съкровище, опитвали са се дори да го сътворят и така се е стигнало до идеята за философския камък или Живото злато. Това е камъкът на херметиците и алхимиците. Той олицетворява постигането на единство между всички противоположни начала, постигане на цялостност и просветление, на вечна младост и вечен живот. Слънцето и Луната, Кралят и кралицата, сярата и живака, които са минали през фазата на разтварянето и смъртта за да възкрънат отново в цялостен и завършен вид, като Хермафродит, детето на Хермес-Тот, мъдростта и Афродита Урания, небесната любов. То е Великото Дело, достигането до заветната цел, постигането на съвършенството. Философското злато не е обикновено злато нито по цвят, нито по вещество, както се пише в старите алхимични трудове, то е Светлина и Просветление, въплъщение на Божественото, на Логоса. Дори когато то е потопено в мърсотия не губи блясъка си и не се разваля. Често Живото злато е наричано Свещен хляб, символ на чистата светлина, на Духовното съкровище. Предполага се, че тази субстанция има чудотворни свойства, като позволява превръщането на обикновени метали в благородни, най-вече в злато, но също лекува всякакви болести и осигурява дълголетие, вечна младост, дори безсмъртие. Винаги се е смятало за непостижимо да намериш Живо злато, да създадеш философски камък, но във всеки един от нас свети Божията искра, всички носим това съкровище в себе си, без дори да подозираме и то не може да бъде повредено от никакъв порок или лоша мисъл, защото то е Божия Искра.

Post a Comment